Касационното производство е образувано по жалб

а на Р. Г. К. – частен тъжител и граждански ищец, чрез повереника й адвокат И. И.-С.,

против въззивн

а

присъда

на

Габров

ския

окръж

ен съд, постановено по вн

ч

хд №

/20

г.

, в частта с която подс. Н. С. е бил оправдан по обвинението по чл. 146, ал. 1 НК, отхвърлен предявения граждански иск и присъдените разноски.

Сочи се, че съдебният акт

в тази му част

е постановен в нарушение на закона

и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Искан

е

т

о е

за отмяна

та му

и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалб

ата

з

а неоснователн

а

, поради което въззивн

а

т

а

присъда

следва да бъде оставен

а

в сила.

Подсъдимият Н. С. лично и чрез неговият защитник, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е поискал присъждане на направени разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд

,

в пределите на касационната проверка по чл. 3

, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С

присъда

№ 35/13

.0

.20

г.,

Габров

ският

окръж

ен съд

,

е

отмен

ил присъда №

/

.

1.20

г., по

становена по

н

ч

хд №

590

/20

г.,

Севлиевския районен съд, в частта

с която подсъдими

я

т

Н.

Коле

в

Стане

в

от гр.С., е

бил признат за винов

е

н

и осъден за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, както и в гражданско – осъдителната й част, като вместо нея е признал този подсъдим за невинен

в това, че на

.

.20

г.

,

в

гр

.

С.

,

да е казал думи унизителни за честта и достойнството на Р. Г. К., в нейно присъствие, а именно „майката ти стара” и „дърта вещица”, поради което го е оправдал изцяло по обвинението по

чл. 1

,

ал

.

НК

и отхвърляйки предявеният граждански иск от 300 лв. за неимуществени вреди, присъдената държавна такса и направени разноски от тъжителката. Осъдил е последната да заплати на подс. С. направени разноски по делото от 350 лв.

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По довода в жалб

ата на частната тъжителка,

за нарушение на закона

в оправдателната част на съдебния акт

:

Посоченото касационно основание - по чл. 3

, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалб

а

т

а

, се свеждат до твърдението, че неоснователно

въззивната инстанция

е

постановил

а

о

правда

телна присъда

по отношение на подс. Н. К. С.

, въпреки

наличието

на доказателства

за неговата виновност

и за

неправилна преценка на събраните

такива

по делото.

При приетите за установени от въззивния

т

съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 3

НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност

,

възраженията на

частна

т

а тъжителка

и

ней

ната защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционн

ия съдебен акт

във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали

обаче,

не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова

,

процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране

,

проверка

и оценка

на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за

не

виновността на подсъдим

ия

, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление,

очертано от тъжбата,

са изцяло подкрепени от

показанията на св. В., А. и А., очевидци на инцидента, които са категорични, че не са чули подсъдимия да е отправял посочените в тъжбата обидни думи – „курва и „глупачка”, в който смисъл са и показанията на св. Х..

Следователно

,

вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от

тази

съдебн

а

инстанци

я

, при спазване процесуалното изискване по чл. 30

, ал. 2 НПК, законосъобразно са

я

мотивирали да прием

е

, че

не

е осъществен състава на престъплението, за което

е

бил обвинен

от тъжителката

.

Д

ействителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. След като са били спазени всички процесуални гаранции на

стран

ите, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая

,

то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като данни

те

от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства

и

от въззивния

т

съд, относими към предмета на доказване, изводите, че

не

се касае,

за извършено престъпление от подс. Н. К. С., са напълно

законосъобразни.

Както правилно е посочил в мотивите си въззивният съд, тъжбата определя рамките в които следва да движи наказателното производство за да се реализира в цялост правото на защита, на подсъдимото лице. В депозираната по делото, станала основание за образуване на това производство, конкретно е посочено от тъжителката, че обидните думи: „курва” и „глупачка”, са били отправени към нея на 29.09.2012 г., около 21.00 ч. Безспорно по делото от една страна, както бе посочено и по – горе, липсват доказателства в подкрепа на изложените факти за отправените обидни думи. От друга страна, първоинстанционният съд с присъдата си по отношение на подс. Н. С., се е произнесъл за престъпление – отправени обидни думи, които не са били възведени с тъжбата и по които той не се е защитавал, а едва с присъдата е узнал, че е признат за виновен за думите „майка ти стара” и „ дърта вещица”. Никъде обаче в тъжбата си Р. К. не твърди, че това са били оправените към нея обидни думи, а и липсва изменение на обвинението в съдебно заседание по реда на чл. 287, ал. 6 НПК, при наличие на което само съдът е можел да се произнесе по това ново обвинение и ако не е изтекъл срока по чл. 81, ал. 3 НПК.

Изложените в тази връзка мотиви

на въззивната инстанция

са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, поради което се споделят и от настоящата инстанция.

Последната счита, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:

И по това касационно основание - по чл. 3

, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили прав

а

т

а

на

частната тъжителка

. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати.

Габров

ският

окръж

ен съд

,

по реда на чл. 31

и 31

НПК

,

е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните

им

права. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 33

, ал.

2 и чл. 305, ал. 3

НПК.

Частната тъжителка

,

е

имал

а

възможност да

поддържа обвинението

пред две съдебни инстанции, в присъствие

на адвокат

и да

пра

в

и

иска

ния по обвинението. Следователно

,

не е налице нито една от хипотезите по чл. 3

, ал. 3, т. 1

-

4

НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.

Твърдението, че

като не е била дадена вяра на показанията на св. З. З. – син на тъжителката

,

са

бил

и

огранич

ен

и процесуалните й

прав

а

, е неоснователно.

На страница 6 от мотивите си, второинстанционният съд много подробно е обсъдил тези показания и с основание ги е отхвърлил, като заинтересовани и тенденциозни, некореспондиращи с показанията на нито един от останалите разпитани свидетели и не потвърждаващи фактическата обстановка отразена в тъжбата.

Право на въззивната инстанция

е, според вътрешното си убеждение формирано въз основа на всички събрани данни от останалите доказателствени средства

е да прецени

достоверн

остта

на всяко едно от тях, поради което

не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Затова,

след като не е кредитирал тези показания

,

Габров

ският

окръж

ен съд, не е нарушил разпоредбите на чл. 3

, ал. 1, т. 2

, вр. ал. 3, т. 1

НПК.

С оглед на всичко изложено, касационната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради това и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, тъжителката Р. К. следва да бъде осъдена за заплати на подс. Н. С., направени такива пред настоящата инстанция в размер на 400 лв. – договор за правна защита с-я А № 50771/15.05.2013 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Върховният касационен съд,

състав на

2

-ро

наказателно отделение

РЕШИ:

О

СТАВЯ В СИЛ

А

въззивна присъда № 35/13.03.2013 г., постановена по внчхд № 25/2013 г., на Габровския окръжен съд.

ОСЪЖДА

Р. Г. К. от гр.С., ЕГН [.........], да заплати на Н. К. С., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв.

Председател:

Членове: