Производството е по чл. 288 ГПК.

[община] е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд № 95 от 17.06.2013 г. по гр. д.№ 188/2013г.

Доводите в касационната жалба са за нарушение на основни принципи на ГПК – служебно начало, равенство на страните и установяване на обективната истина.

Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение поради отсъствието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК. Изложени са доводи, че не е налице противоречие в съдебната практика по поставените правни въпроси, освен това част от въпросите са извън предмета на произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжен съд № 1341 от 04.07.2012 г. по гр. д.№ 2292/2010 година, с което са отхвърлени исковете на [община] срещу [фирма] [населено място] за предаване владението върху 1005 и 733 кв. м. реални части от УПИ с идентификатор 10135.1507.1030, които са били съответно части от ПИ № 9683 и № 9682 по кадастралния план на район „О.” [населено място] от 2003 година, както и за обявяване на нищожността на нотариален акт № 53, т.ІІ, рег.№ 3840, д.№ 248/2009 година по описа на нотариус Т. М. от [населено място].

Въззивният съд е приел, че [фирма] [населено място] е придобило спорните имоти по правоприемство от бившето държавно предприятие Параходство ”Б.”, а последното ги е придобило от държавата и са били част от неговото имущество към деня на влизане в сила на ЗМСМА обн. Д.В бр. 77/1991г. По своето предназначение двата имота се използвани и се използват и сега за ведомствен паркинг и не са част от общинската инфраструктура. Този извод е основан на изслушаните по делото експертизи, които в хронология са проследили градоустройствения и финансово-счетоводен статут на двата имота и са констатирали, че те са част от патримониума на дружеството. Издадената през 1981г. заповед за преотреждане на имотите за улици е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, от което следва, че не е породила нито административно-правни, нито вещно-правни последици. Фактическото положение, че спорните имоти са асфалтирани и по този начин практически е осъществено преотреждането им за улици според съда не дава основание да се приеме, че имотите следва да се третират като общинска инфраструктура. По тези съображения е направен решаващият извод, че са налице отрицателните предпоставки на §7 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 4 ЗМСМА и [община] не е придобила правото на собственост върху процесните имоти.

След обсъждане на доводите в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да се допусне касационно обжалване на въззивно решение според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК касаторът следва да формулира правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд. В случая първият поставен от касатора правен въпрос за допустимостта на косвения съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административния акт, когато лицето, на което е противопоставен може да обжалва същия по реда на АПК, не е формирал решаващите изводи на съда, защото в мотивите на решението не се съдържа собствена преценка за валидност на административен акт, а са разгледани последиците на съдебно решение на административен съд, с което по повод на жалба е обявен за нищожен административен акт. По тези съображения и вторият въпрос, свързан с приложението на чл. 17 ГПК не е обуславящ за делото и съответно не може да служи като основание за допускане на касационното обжалване.

Въпросът следва ли общините да провеждат доказване относно това дали е държавен един имот или това обстоятелство може да бъде изведено по силата на закона, е свързан с разпределяне на тежестта на доказване в гражданския процес и засяга приложението на разпоредбата на чл. 154 ГПК, съгласно която всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. Според цитираното от касатора решение № 358 /2009г. по гр. д.№ 364/2008г. на ВКС, І г. о. доказването на наличието на предпоставките, които изключват приложението на §7 ал. 1 ЗМСМА е в тежест на страната, която твърди, че определен имот не е общинска собственост, следователно няма противоречие с разрешението в обжалваното решение, в което съдът е приел за доказани твърденията на ответника за неприложимост на хипотезата на §7 ал. 1 т. 4 ПЗР ЗМСМА. Няма противоречие между разрешението в обжалваното решение и посоченото от касатора решение на ВКС, І г. о. № 186 /2010г. по гр. д.№ 830/2009г., в което е прието по реда на чл. 291 ГПК, че за да се извърши преценка дали са налице предпоставките на §7 ал. 3 ПЗР ЗМСМА за трансформация на държавната в общинска собственост първо трябва да се изясни статутът на имотите, а след това да се изследва тяхното предназначение. В случая съдът е спазил тази последователност като е приел, че имотите са били предоставени на държавното предприятие и на основание § 7 ал. 2 ПЗР ЗМСМА не са били държавна собственост. Това тълкуване съответства на приетото в решение № 64/2010 г. по гр. д.№ 2612/2008г. на ВКС, ІІІ г. о. за тълкувателния характер на посочената разпоредба и произтичащата от това необходимост предпоставките й да се преценяват към влизане в сила на ЗМСМА. Именно прилагайки това разрешение, съдът е преценявал статута на имота към момента на влизане в сила на ЗМСМА като е приел, че той е бил включен в имуществото на държавно предприятие.

По въпроса дали е необходимо имотът фактически да се ползва за нуждите на общината съобразно посоченото в § 7 ал. 1 ПЗРЗМСМА предназначение, за да премине в нейния патримониум по силата на закона, решението не противоречи на представеното от касатора решение № 94/2009г. по гр. д.№ 6265/2007г. на ВКС, І г. о., защото не е налице идентичност на случаите. Фактическото ползване на имота не може да има вещноправни последици, защото при изключението на §7 ал. 2 ПЗР ЗМСМА когато не е проведено надлежно градоустройствено мероприятие /в случая улица/ поради нищожност на заповедта за отреждане на терена, имуществото, предоставено за управление на държавно предприятие не е държавна собственост, за да може по силата на закона да се трансформира в общинска собственост.

Останалите правни въпроси не са принципни, а засягат решаващата дейност на въззивния съд, поради което представляват доводи за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Отделно от това според същото тълкувателно решение обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая в нея се съдържат само доводи за нарушение на процесуалните правила при разглеждане на спора, следователно материалноправните въпроси не пораждат необходимост за допускане на касационното обжалване, след като проверката на решението ще се извърши съобразно разпоредбата на чл. 290 ал. 2 ГПК само по посочените в жалбата основания.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски и такива са поискани, но няма данни да са направени за касационното производство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 95 от 17.06.2013 г. по гр. д.№ 188/2013г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: