Р

Е Ш Е Н И Е

№ 431

София,

27 октомври 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо

наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети септември две

хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П.

ЧЛЕНОВЕ:

Е. С.

Р. К.

при участието на секретаря Р. В

и в присъствието на прокурора С. Б

изслуша докладваното от съдия Е. С

дело № 406 по описа за 2008 година.

Постъпило е искане от осъдения Т. З. Т. за възобновяване на нохд № 507/08 г. на Районен съд-гр. Пловдив. Възразява се, че са налице основанията по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 348 ал. 1 т. т.1 и 3 НПК, като се правят алтернативни искания за преквалификация на деянието, намаляване размера на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат направеното искане.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на направените оплаквания и липсата на основания за възобновяване на наказателното производство.

За да се произнесе ВКС І-во наказателно отделение взе предвид и следното:

Нохд № 507/08 г. по описа на ПРС е приключило по реда на глава 29 НПК, в частност – по чл. 384 НПК. ПРС е одобрил споразумение, по силата на което Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, чл. 194 ал. 1, чл. 29 и чл. 18 ал. 1 НК, като при условията на чл. 55 НК му е определено наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение намери искането за неоснователно. Съображенията за това са следните:

Не е допусната незаконосъобразност.

При условията на чл. 382 ал. 7 НПК, ПРС е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на постигнатото между страните споразумение. При наличието на данните по делото, съдържащи се в протоколът за оглед на местопроизшествие (л. 3 и сл. от досъдебното производство), показанията на свидетелите Б, ПРС не е имал основание да не приеме одобрената от страните правна квалификация на извършеното. Посочените източници на доказателства синхронизирано помежду си сочат, че инкриминираното деяние е извършено чрез разбиването на преграда здраво направена за защита на имот, което и предопределя съставомерността по чл. 195 ал. 1 т. 3 НПК, с оглед на съдебното минало на дееца във вр. с чл. 196 ал. 1 НК.

Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание.

Последното е индивидуализирано при условията на чл. 55 НК, при липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – възможна хипотеза в производство по глава 29 НПК, поради което наказанието е определено под предвидения от закона минимум. По размер определеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348 ал. 5 т. 1 НПК. Няма как да се игнорира съдебното минало на молителя, вън от това определящо квалификацията по чл. 196 ал. 1 НК. В голямата си част то се характеризира с посегателства срещу собствеността, ефективно изтърпявани наказания в размери - от четири месеца до 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, очевидно не довели до коректив в поведението на Т. Намаляването на наказанието би осуетило постигането на целите по чл. 36 НК.

Водим от горното на основание чл. 424 ал. 1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение

РЕШИ:

О. Б. У искането на осъдения Т. З. Т. за възобновяване на нохд № 507/08 г. на Районен съд-гр. Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: