Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г. о. в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при секретаря Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 804 по описа за 2012 год.

И за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба на Й. Д. Ш., действащ като [фирма] от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №212 от 21.05.2012 год. по въз. гр. д. №233/2012 год., на Благоевградския окръжен съд, с което на осн. чл. 224, ал. 1 КТ е осъден да заплати на Е. Л. И. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 108 работни дни за периода от 01.08.2004 год. до 01.02.2010 год. в общ размер от 2124, 10 лв., мораторна лихва за забава в размер на 262, 85 лв. и разноски 134, 96 лв.

Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след приключване на делото с влязло в сила решение в архивите и счетоводството на търговското предприятие на ЕТ, са открити нови писмени доказателства, а именно протоколи от извършени проверки на ИА „Главна инспекция по труда” съответно от 24.02.2006 год. и 14.11.2007 год., копия от които представя. Счита, че тези доказателства са от съществено значение за делото, доколкото установяват, че в предприятието на ЕТ законосъобразно се ползват всички регламентирани почивки и отпуски от работниците. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по молбата Е. Л. И. от [населено място] оспорва молбата, Изразява становище, че представените писмени доказателства не са нови,...