Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

Гр. София, 11.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 2536 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД „Бул инс“ АД срещу решение № 74 от 29.04.2022 г. по гр. № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 317 от 25.07.2022г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 112/01.11.2021 г. по гр. д. № 705/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и са присъдени съответно разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, съдебната практика по приложението му и с оглед неговата необоснованост. Излага, че по делото не се установява „изключително“ страдание, което да подлежи на обезщетяване, съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че дори да е доказано страдание, то е в рамките на обичайното, а не е „изключение“, каквото се визира с тълкувателния акт. Поддържа, че се касае за нормални в нашето общество отношения между сестри. С тези доводи обосновава тезата си, че ищецът М. К. С. не е надлежно легитимирана да получи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К.. При условията на евентуалност поддържа, че размерът на дължимото се обезщетение е определен от въззивния съд в нарушение на чл. 493а КЗ, вр. § 96 от ЗИДКЗ (обн. ДВ бр. 101 от 07.12.2018г.) и не отговаря на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и постановено друго, с което искът на М. К. С. да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация, М. К. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е правилно в обжалваната му част. Изтъква установените по делото изключително близки отношения между сестрите да обосновават легитимацията по предявения иск за търпени от нея неимуществени вреди от загубата на сестра . Моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

С определение № 1051 от 15.12.2023г. по т. дело № 2536/2022 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с решението в обжалваната му част по предявения от ищеца М. К. С. иск по чл. 432, ал. 1 ГПК е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на твърдяната в исковата молба родствена връзка между ищеца и пострадалата К. К. К., нейна сестра, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, настъпило застрахователно събитие, увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

По спорния между страните въпрос досежно материалната легитимация на ищеца да претендира обезщетение за смъртта на своя родственик –сестра, въззивният съд е счел, че е изградена дълбока емоционална връзка между двете сестри, които са израснали заедно, в обща семейна и приятелска среда, не са се разделяли до смъртта на К. и са живели заедно със своята майка, като са се подкрепяли взаимно с грижи и внимание. Подчертал е, че по делото се установява, че отношенията им се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич и подкрепа, като връзката е засилена от обстоятелството, че всички са живели заедно в общ дом и домакинство. Добавил е, че след смъртта на своята сестра ищецът страда, освен от мъката от внезапната загуба, и от това как детето В. възприема загубата на своята майка. Посочил е, че ищецът е поела заедно с майка си Д. пълните грижи за неговото отглеждане и възпитание, като му оказва подкрепа, за да може да преодолее негативното отражение от случилото се върху неговата неукрепнала психика. Приел е, че се установява от събраните по делото свидетелски показания, неоспорени от страните, че ищецът води детето да си играе в дома на своята приятелка, за да може да се усамоти и то да не я вижда как плаче и страда. Заключил е, че обективните обстоятелства – общ дом и отглеждане на детето, определяне на ищеца за настойник на малолетното дете В., съзнанието за пълната отговорност за неговото отглеждане, поради практическото отсъствие на баща (установено е лишаването му от родителски права и пълната липса на интерес и внимание), мотивират извод за установена особено близка и дълбока емоционална връзка между двете сестри, вследствие на която действително са претърпени продължителни болки и страдания от ищеца, представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Като се е позовал на особено близката връзка между двете сестри и на факта, че ищецът след смъртта на сестра си поема настойничеството над малолетния си племенник и това я изправя пред ежедневни спомени за случилото се, както и че се установява, че все още тъгува, съдът е приел, че сумата от 40 000 лв. представлява по смисъла на чл. 52 ЗЗД справедливо обезщетение за понесените неимуществени вреди.

По релевирания материалноправен въпрос:

По правния въпрос е налице задължителна съдебна практика по ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50012 от 24.07.2023 г. по т. д. 2383/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50166 от 15.08.2023 г. по т. д. 1389/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50026 от 25.07.2023 г. по т. д. 2401/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, решение № 50042 от 13.07.2023 г. по т. д. 1010/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, решение № 50123 от 17.01.2023 г. по т. д. 1220/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, решение № 50064 от 04.07.2023 г. по т. д. 990/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, и др.

Съобразно задължителното тълкуване, дадено с ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Подчертано е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочено е, че създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

С горецитираните постановени по реда на чл. 290 ГПК решения е прието, че за да се приеме, че между изброените с тълкувателния акт роднини е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Посочено е, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между братята и сестрите е посочено израстването им сами като деца, полагане на грижи от единия за другия поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина, поради дезинтересиране, смърт, тежко заболяване и т. н.

Цитираната практика изцяло се споделя от настоящия състав на съда.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е валидно. В обжалваната му част е допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи.

Доколкото в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал.1 ГПК следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Правилно въззивният съд е приел, че страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установяват твърдените с исковата молба родствена връзка между ищеца М. С. и пострадалата К. К. К., нейна сестра, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, настъпило застрахователно събитие, увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Досежно отношенията между двете сестри правилно въззивният съд е кредитирал събраните гласни доказателства от разпита на свидетелите М. М., Б. Т. и Д. Т.. И тримата свидетели дават показания, че двете сестри са отраснали в общ дом със своите родители в Нова З.. Починалата К. напуснала дома и живяла известно време в София, но се върнала сама с бебе в дома на майка си Д., където живяла и до смъртта си. По същото време в дома на майката Д. живеела и ищецът М. със своя втори съпруг и третото си дете. Показанията на свидетелите се разминават в частта колко време е отсъствала К. от Нова З.. Според свидетеля Г. Н. – съсед и приятел на родителите, е отсъствала около 2-3 години и се е върнала, когато се е родил синът, а според свидетеля Д. Т. – приятелка на ищеца, е живяла в София малко време – може би 1-2 месеца. Всички свидетели дават показания, че сестрите са били в близки и задружни отношения, помагали си, включително М. помагала на К. в гледането на бебето. Показанията са непротиворечиви и в частта, че след смъртта на К. М. много плакала и страдала от загубата сестра си, поела грижите за сина на К., оставяла го при приятели, за да си поплаче на спокойствие, без той да я гледа. Независимо, че имала свои три деца, заедно с майка си изцяло поели грижите и издръжката на сина на К., защото баща му е лишен от родителски права и дезинтересиран.

При тази установена по делото фактическа обстановка необосновано въззивният съд е приел, че са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаване на такава особена духовна и емоционална близост между двете сестри по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищеца в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра К. К.. Безспорно е установено, че е била налице силна привързаност между двете и че ищецът тежко е понесла смъртта на сестра си, но търпените болки и страдания не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят брат или сестра по повод загубата на обичан от тях брат или сестра. Установените по делото обстоятелства, че макар и пълнолетни двете сестри са живеели заедно с децата си, а ищецът и с нейния съпруг, в дома на майка им, че между тях съществували добри отношения и близост, че били задружни и се подкрепяли, не могат да бъдат квалифицирани като изключителни и надхвърлящи като дълбочина и интензивност обичайното съдържание на родствената връзка между братя и сестри по смисъла на тълкувателното решение. Добрите отношения между братя и сестри са характерни за обществото и норма на поведение, като се приема за нормално и поради житейски причини децата да останат да живеят в дома на родителите си със своите братя и сестри и когато са навършили пълнолетие и създали свое семейство, поради което такава връзка между двете сестри не може да бъде определена като изключителна. /В този смисъл е и практиката по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50166 от 15.08.2023 г. по т. д. 1389/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I TO./ Не са доказани особени отношения, общи за сестрите, които приживе на пострадалата, да са създали изключителна житейска среда и да са породили привързаност, която е по-голяма от обичайната за традиционните отношения между братя и сестри. Неправилно въззивният съд е приел, че при преценка отношенията между ищеца и нейната сестра следва да вземе предвид насложилите се след смъртта на пострадалата отношения между ищеца и детето на починалата, които отношения са между последните две лица и дори да са довели до изключителност в създаваната връзка между ищеца и нейния племенник, не са от значение при преценка отношенията с починалата нейна сестра. В този смисъл и отношенията между двете сестри не могат да се окачествят като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща помежду им, и независимо от установените негативни последици за ищеца – първоначален шок от внезапната смърт на сестра, тъгуване и чест плач, не могат да бъдат характеризирани като изключителни по интензитет болки и страдания, извън нормално присъщите при загубата на сестра.

Недоказването на предпоставките, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция.

При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат на ищците за горницата над сумата 14 322,79 лв. за производството пред ОС – Сливен, осъден е да заплати държавна такса по сметка на ОС – Сливен за горницата над сумата 16 496 лв., и да заплати разноски за вещи лица по сметка на ОС – Сливен за горницата над сумата 528,44 лв., както и в частта, в която въззивното решение е допълнено с постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 317 от 25.07.2022 г. по гр. № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която ответникът ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. разход за адвокатско възнаграждение по предявения от нея иск в размер на сумата 1 730 лв., или за горницата над сумата 3 230 лв. до присъдения общ размер от сумата 4 960 лв.

С оглед изхода на спора М. С. следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника “Бул инс“ АД допълнително сумата 1 147,47 лв. – разноски пред ОС – Сливен, сумата 2 160 лв. – разноски пред АС – Бургас, и сумата 2 800 лв. – разноски пред ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 74 от 29.04.2022 г. по гр. № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 317 от 25.07.2022г. по същото дело, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 112/01.11.2021 г. по гр. д. № 705/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и в частта, с която ответникът ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат на ищците за горницата над сумата 14 322,79 лв. за производството пред ОС – Сливен, да заплати държавна такса по сметка на ОС – Сливен за горницата над сумата 16 496 лв., и да заплати разноски за вещи лица по сметка на ОС – Сливен за горницата над сумата 528,44 лв., както и в частта, в която решението е допълнено в частта за разноските с определение № 317 от 25.07.2022 г. по гр. № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, и ответникът ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. разноски за пред АС – Бургас за горницата над сумата 3 230 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за сумата 40 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 147,47 лв. – разноски пред ОС – Сливен, сумата 2160 лв. – разноски пред АС – Бургас, и сумата 2 800 лв. – разноски пред ВКС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.