Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

Гр. София, 11.04.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 2536 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД „Бул инс“ АД срещу решение № 74 от 29.04.2022 г. по гр. № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допълнено в частта за разноските с определение № 317 от 25.07.2022г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 112/01.11.2021 г. по гр. д. № 705/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъден да заплати на М. К. С. на основание чл. 432, ал. 1 ГПК сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра К. К. К., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и са присъдени съответно разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, съдебната практика по приложението му и с оглед неговата необоснованост. Излага, че по делото не се установява „изключително“ страдание, което да подлежи на обезщетяване, съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че дори да е доказано страдание, то е в рамките на обичайното, а не е „изключение“, каквото се визира с тълкувателния акт....