Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по иск на Б. М. Б. за отмяна на постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №718 от 31.08.2012г. по арб. д. №718/2012г.

Ищецът, чрез пълномощника си – адв. И. Б. поддържа доводи за нищожност на решението на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, както и за редица пороци на същото, поради нередовност на процедурата и неуведомяване на ищеца за провеждането на такова производство.

Ответникът –„П. К” България ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си - юрк.К. М. е заявил, че исковата молба е подадена извън срока поради това, че ищецът е бил надлежно уведомен за арбитражното решение, тъй като същото е изпратено на посочения от него адрес, а това е достатъчно, съобразно общите условия за да се приеме надлежно осъществено връчване. Поддържа още, че на ответника е била връчена и покана за доброволно изпълнение отново по същия начин - чрез изпращането й на посочения от него адрес, освен това същата е била връчена и чрез работодателя му. Ответникът по молбата е поддържал още, че дори и да се приеме, че не са връчени така заявените уведомления, то в исковата молба ищецът заявил, че е посетил офиса на съдебен изпълнител Р. А. на 12.02.2022г., а исковата молба била депозирана на 05.09.2022г. т. е. просрочена. Изложени са и доводи по основателността на искането.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Исковата молба е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно от арбитър Г. процесуални действия, както и за постановеното решение.

Доводите на ответника- „ Профи кредит България“ ЕООД, свързани с просрочие на исковата молба са неоснователни. Същият е поддържал, чрез пълномощника си – юрк. Кр. М., че в исковата молба, ищецът е заявил, че бил посетил офиса на Р. А. на 12.02.2022г., като от този факт е изведено предположение, че същият е узнал на тази дата за решението, предмет на настоящата отмяна. От изложението на Б., обаче, такъв извод не може да бъде направен, тъй като не е поддържано / а и ответникът не го установява/, че към този момент са му били предоставени каквито и да било документи, установяващи дължимостта на сумите, респективно не му е бил връчен препис от арбитражното решение, нито призовка за доброволно изпълнение, поради което и не може да се счита, че на същата дата при посещението в този офис, той е бил надлежно уведомен относно наличието на редовно проведено арбитражно производство, приключило с атакуваното по реда на чл. 47 ЗМТА решение. Не съответства и на установените факти по делото разбирането, че на 31.08.2012г./ съобщение с тази дата няма приложено към делото/ ищецът е получил съобщение за постановеното арбитражно решение, при условията на фингирано връчване, съобразно приложените към договора общи условия/ т. 11/- чрез изпращането му на адреса, тъй като от представените доказателства се установява, че такова съобщение / от 22.10.12г., съобразно приложеното удостоверяване/ е било връчено на А. М., който е лице различно от ищеца, при липса на каквито и да било данни, че е от кръга на неговите близки, живущи на адреса, като ищецът отрича да го познава. Други доказателства за връчване на каквито и да било книжа по проведеното арбитражно производство не е установено да са изпращани на адреса, което би имало значение за направеното възражение на ответника за приложението на общите условия, с оглед уговорената арбитражна клауза между страните. Съдебният изпълнител, обаче, не може да се ползва от възможността за фингирано връчване, с оглед задължението му да съобразява единствено указания процесуалният ред в ГПК, като уговорките на трети лица / страни в изпълнителното производство/ не могат да променят чрез договора си този ред, тъй като той е императивен, а не диспозитивен. Т.е съдебният изпълнител следва да спази изискванията на ГПК за редовност на съобщаването – както при изпращане на призовка за доброволно изпълнение, така и за връчване на други книжа по изпълнението. Данни за такова надлежно връчване, респективно узнаване за тези действия от страна на ищеца липсват, а ответникът не ангажира никакви доказателства, както в тази връзка, така и по отношение на твърдението, че ищецът е бил уведомен, чрез работодателя си. Позицията му на взискател по изпълнителното дело му е осигурило възможността да ангажира доказателства за надлежно събрани и получени суми по изпълнителното дело, ако твърди че е реализиран запор, от който лицето е узнало за задължението, а в случая липсват дори и индициращи данни, които да подкрепят такъв извод. Така, ирелевантни са приложените в цялост, без удостоверяване за направен валиден опит за надлежното връчване съобщения в изпълнителното производство.

При тези фактически данни, следва да се приеме за установено, твърдението на ищеца, че същият е уведомен за развилото се арбитражно производство с получаване препис на арбитражното решение на 06.06.2022г., спрямо която дата е спазен срока по чл. 48, ал. 1 ГПК.

Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно.

Чл. 47, ал. 2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр. 8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр. 8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар. 13, ал. 1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар. 6, ал. 2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл. 48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т. 3 на к. д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл. 48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл. 19, ал. 1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл. 48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес, то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл. 405, ал. 5 ГПК / изм. ДВ бр. 8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна, имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т. д. №403/17г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 26.04.2017г. по т. д. №2220/16г. на ВКС, І т. о., решение № 32 от 07.03.2017г. по т. д. № 1416/16г. на ВКС, І т. о., решение №23 от 31.03.2017г. по т. д. 2142/16г. на ВКС І т. о. и др.

В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за револвиращ заем, а Б. М. Б. в качеството си на кредитополучател се явява потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 1624.40лв.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното от Арбитър Б. Г. решение от №718 от 31.08.2012г. по арб. д. №718/2012г. ОСЪЖДА „П. К” България ЕООД, [населено място],да заплати на Б. М. Б. сумата 1624.40лв., съставляващи разноски за производството пред Върховният касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: