Касационното производство е образувано по жалба на ищеца „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което като краен резултат е отхвърлен първоначалният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000 лв. (частично) и е уважен предявеният от ответника „У. С“ ЕООД насрещен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 50 000 лв. (частично).

С определението, чието допълване се иска, не е допуснато касационно обжалване. Със същото съдът не се е произнесъл по своевременно направените от страните с касационната жалба, респ. отговора, искания за присъждане на разноски.

Искането на ищеца е неоснователно. Образуваното по негова жалба касационно производство е приключило с отказ да бъде допуснато касационно обжалване, поради което и и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК – във връзка с отхвърления първоначален иск и чл. 78, ал. 3 ГПК – във връзка с уважения насрещен иск ищецът няма право на разноски за касационното производство.

Предвид окончателния изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Видно от приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита ответникът е заплатил на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 7500 лв., което следва да бъде присъдено изцяло. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4-5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, са съответно 3530 лв. по първоначалния иск и 2030 лв. по насрещния иск, или общо 5560 лв. Превишението на заплатеното възнаграждение над посочения минимален размер не е несъответно на действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което не е налице основание разноските да бъдат присъдени в по-нисък размер. Същевременно неоснователно е и позоваването на чл. 9, ал. 3 от наредбата, доколкото това правило се отнася до хипотезите на уговаряне на възнаграждение само за изготвяне на отговор по касационна жалба, докато в разглеждания случай възнаграждението е уговорено и заплатено за защита в касационното производство в цялост, поради което същото не следва да се прилага за определяне на релевантния за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК минимален размер.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Оставя без уважение молбата на ищеца „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 388/24.06.2022 г. по т. д. № 1468/2022 г. по описа на ВКС, I т. о.

Допълва на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и по молба на ответника „У. С“ ЕООД в частта за разноските определение № 388/24.06.2022 г. по т. д. № 1468/2022 г. по описа на ВКС, I т. о., като ОСЪЖДА „Снабдяване и търговия – МО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „У. С“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 7500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: