7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 908

София, 11.04.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Е. Ч.

Членове:В. Х.

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1152 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.В. К. от САК касационна жалба на ответника „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 18 от 14.02.2023г. по възз. т.д.№ 264/2022г. на АС - Бургас.С него е потвърдено решение № 198/18.08.2022г. по т. д.№ 149/2021г. на ОС - Бургас, с което е осъдено „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], да заплати на Държавна опера - Б. сума в размер на 325 751.11лв., представляваща договорна неустойка за забава по чл.18, ал.4 от писмения договор за изработка, сключен на 20.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на ИМ на 06.04.2021г. до окончателното изплащане, а искът за неустойка за забава за размера над 325 751.11лв. до претендирания размер от 455 875.45лв. е отхвърлен, поради погасяване на вземането за този размер чрез съдебно прихващане с насрещното парично вземане на „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], по отношение на Държавна опера – Б. в размер на 130 124.34лв., представляващо стойността на извършени необходими СМР, непредвидени в договора от 20.05.2019г.

Обжалваното въззивно решение е постановено във въззивно производство, образувано по въззивни жалби и от двете насрещни страни, както следва: въззивна жалба от ищеца Държавна опера – Б. срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 325 751.11лв. до претендирания размер от 455 875.45лв., и въззивна жалба от ответното дружество „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], срещу решението в частта, с която е осъдено да заплати на Държавна опера - Б. сума в размер на 325 751.11лв., ведно със законната лихва от 06.04.2021г.

Касационна жалба е подало само ответното дружество „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място].Неин предмет е въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Държавна опера - Б. сума в размер на 325 751.11лв., ведно със законната лихва от 06.04.2021г.

В касационната жалба на ответното дружество са поддържани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл. 281 ГПК.Касаторът счита, че изводът за изпълнение на задълженията на възложителя са извършени в противоречие със събраните по делото доказателства.Намира за материалноправно незаконосъобразен извода, че възложителят има право на неустойка. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1.Как и към кой момент се осъществява преценката за наличие на забава на кредитора, която освобождава длъжника от отговорност?По този въпрос касаторът се позовава на решение № 64/03.06.2011г. по т. д.№ 558/2010г., I т. о., решение от 09.02.2009г. по т. д.№ 497/2008г., I т. о., решение № 147/16.07.2013г. по гр. д.№ 1372/2012г., IV г. о. и решение № 164 от 03.02.2016г. по т. д.№ 1890/2014г., I т. о.

2.За основателността на предявения иск по чл.92 от ЗЗД ирелевантно ли е обстоятелството, че ищецът също е престирал със забава, обусловила заплащане на мораторна неустойка на ответника, щом поведението на ищеца е каузално спрямо причинената му конкретна вреда? Касаторът намира, че даденото по въпроса разрешение е в противоречие с решение № 225/29.04.2010г. по т. д.№ 838/2008г., II т. о., решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о., и решение № 147/16.07.2013г. по гр. д.№ 1372/2012г., IV г. о.

3.Забавата в плащането от възложителя-купувач, която има отношение и към срока, в който приключва строежът, освобождава ли изпълнителя-длъжник от последиците на забавеното изпълнение? По него касаторът се позовава на решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о., и решение № 147/16.07.2013г. по гр. д.№ 1372/2012г., IV г. о.

4.Какви са последиците от забавата на длъжника при забава на кредитора? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о.

5. Какви са последиците от забавата на длъжника, когато кредиторът не оказва необходимото съдействие за осъществяване на изпълнението на длъжника? Касаторът намира, че даденото разрешение е в отклонение от решение № 64/03.06.2011г. по т. д.№ 558/2010г., I т. о.

6. Какви са последиците от забавата на длъжника в хипотезата на чл.95, ал.1 от ЗЗД, когато е установено, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о., решение № 64/03.06.2011г. по т. д.№ 558/2010г., I т. о., решение от 09.02.2009г. по т. д.№ 497/2008г., I т. о., решение № 147/16.07.2013г. по гр. д.№ 1372/2012г., IV г. о. и решение № 164 от 03.02.2016г. по т. д.№ 1890/2014г., I т. о.

7.Какво е значението на забавата на длъжника по един двустранен договор по отношение на забавата на другата страна? решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о.

8.Правноирелевантна ли е забавата на страните по един двустранен договор, предходната забава на другата страна?Позовава се на решение № 428/18.01.2012г. по гр. д.№ 1097/2010г., III г. о.

9.Бездействието на кредитора за упражняване на права, липса на насрещно помощно поведение, липса на сътрудничество и неоказване на съдействие от кредитора за постигане изпълнението на договора, освобождават ли длъжника от последиците на забавата? Според касатора даденото разрешение е в отклонение от решение № 64/03.06.2011г. по т. д.№ 558/2010г., I т. о.

10.Следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе със съдебното решение по всички заявени в отговора на въззивната жалба доводи на въззиваемия?Позовава се на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и на посочени решения, постановени по чл.290 ГПК

Наред с това, е въведено и основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В подадения чрез адв.Б. К. от АК – Б. писмен отговор ищецът Държавна опера – Б. оспорва въведените основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна е установено и безспорно, че на 20.05.2019г., след проведена процедура по обществена поръчка, между страните по делото е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът Държавна опера-Б. е възложил на ответното дружество „Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], реконструкцията на сградата на концертна зала в [населено място], която да се извърши в срок от 180 календарни дни.Установено е, че е уговорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя в размер на 0.5% на ден, но не повече от 30% от възнаграждението по договора, което е в размер на 1 519 584.83лв. без ДДС, а срокът за изпълнение е започнал да тече на 17.06.2019г. - със съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, и е изтекъл на 04.03.2020г., но и към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство възложената работа не е изпълнена.

Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ответното дружество, че първоинстанционният съд е обсъдил само част от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не е съобразил показанията на св.О..Изложил е съображения, че негодността на проекта на възложителя би могла да бъде повод и основание изпълнителят да инициира процедура по изменение на договора по реда на чл.116 ЗОП, във вр. с чл.260 ЗЗД.Констатирал е, че няма данни по делото изпълнителят да е уведомил своевременно възложителя за непълнота или негодност на проекта, поради което няма основание да се приеме, че проектът е станал причина за забавено изпълнение.По отношение на извършените от изпълнителя разходи и дейности, които не са били предвидени в проекта, но е било необходимо да се изпълнят/посочени в приложение № 5 към експертното заключение/ въззивният състав е приел, че най-ранната дата, на която може да се приеме, че изпълнителят е уведомил възложителя, е с писмо от 19.02.2020г., което е 15 дни преди изтичане на крайния срок на изпълнение.Изложени са съображения, че, при доказателствена тежест за изпълнителя, по делото не са ангажирани доказателства дали тези непредвидени СМР са довели до удължаване на срока за изпълнение и с колко и то при положение, че има договорени работи и доставки, които са отпаднали/ приложение № 4/, както и, че част от тези работи са определени от конструктора инж.М. като несъществени, но необходими.Съставът на апелативния съд е приел за неоснователно и възражението на изпълнителя за неоказване на съдействие от възложителя, предвид недоказване, че го е уведомил надлежно за необходимостта от конкретни промени, както и, че липсата им е довела до забавено изпълнение.По отношение на заданието за система за озвучителна и осветителна техника въззивният съд се е произнесъл, че то също няма отношение към забавата на изпълнителя.Приел е, че и този въпрос е поставен за първи път от изпълнителя с писмото от 19.02.2020г., което е 15 дни преди изтичане на крайния срок, и няма данни по делото изпълнителят да е изискал и инициирал изменение на проекта по част Електро, в частта изграждане на инсталацията за осветление и озвучаване.За недоказани са приети и твърденията на изпълнителя, че е информирал възложителя за необходимостта от предоставяне на необходимите спецификации, съобразени с измененията в част Електро от проекта, че нужните промени, засягащи всички допълнителни СМР, са били посочени в заповедите на проектантите, били са вписани в заповедната книга и са били сведени до знанието на възложителя, както и, че промените са били заявени за одобрение с обяснителна записка и с писмото от 19.02.2020г.Въззивният съд е счел, че няма основание за извод за непредприемане на действия от възложителя по приемане на промените и несъставяне на необходимите актове по образец, за да може да бъде приет строежът по предвидения в закона ред.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК/ вероятна нищожност и/ или недопустимост/, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства.

Въпроси № 1, № 2 и № 3 не са значими по см. на чл.280, ал.1 ГПК за крайния изход по спора, тъй като не съответстват на мотивите на въззивното решение.Изводът на въззивния съд, че не е налице забава на възложителя2, която да се е отразила на изпълнение на задължението на изпълнителя, е обоснован с подробно обсъдените правно-релевантни факти, специфични за конкретното дело.Въззивният съд не е обсъждал дали е налице забава за изпълнение на задължението на възложителя да заплати възнаграждението по договора.

Не притежават характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, и материалноправните въпроси № 3-№ 9, които се свеждат до възможността за освобождаване на длъжника от отговорност за неустойка при наличие на предпоставките на чл.95 ЗЗД, респективно чл.83 ЗЗД.Освен, че са общи и теоретични, въпросите са израз на несъгласие на касатора с изводите на въззивния съд за неоснователност на направеното от него възражение, че е налице забава за изпълнение на договорните задължения на възложителя да окаже необходимото съдействие и да приеме извършените непредвидени, но необходими СМР, която освобождава изпълнителя от собствената му забава.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос № 10.Във въззивното решение са подробно обсъдени направените от касатора възражения за негодност на проекта, както и за неизпълнение на задължението за приемане на извършените непредвидени необходими СМР и за съдействие във връзка със заданието за система за озвучителна и осветителна техника и по тях са изложени мотиви. Правилността на направените по тях изводи е предмет на същинския касационен контрол, но не може да бъде преценявана в производството по чл.288 ГПК, съответно не може да обоснове допускането на касационно обжалване.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на въведеното основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и необоснованост, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Поради изложеното и, тъй като не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 8000лв., доказани с приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:О П Р Е Д ЕЛ И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 18 от 14.02.2023г. по възз. т.д.№ 264/2022г. на АС - Бургас.

Осъжда„Стройкомерс“ ЕООД, [населено място], да заплати на Държавна опера - Б. направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 8000лв..

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: