О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50948
София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов гр. дело № 1769/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи на РБ, чрез пълномощник юрисконсулт П. П., срещу решение от № 266800 от 02.12.2021 г. по в. гр. дело № 1726/2021 г. на Софийски градски съд, постановено по трудов спор за заплащане на командировъчни средства на ищеца Б. Л. И. в размер на 31 610.58 евро за времето на задграничния му мандат като „шофьор“ в Посолство на Р. Б в [населено място], Австралия, за периода от 14.08.2016 г. до м. 04.2019 г. вкл., ведно със законната лихва от 14.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 4 868.02 евро.
Съгласно мотивите на въззивното решение страните не спорят за наличието на валидно трудово правоотношение, във връзка с което ищецът е бил командирован в Австралия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2019 г. Спорен е въпросът за наличието на предпоставките по чл. 73 от Закона за дипломатическата служба /ЗДипл.Сл./, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на средства за наем, разходвани от ищеца по време на командироването.След анализ на приложимите разпоредби съдът е приел, че правото на служителя да получи тези средства не е безусловно и възниква само в случай, че в периода на командироването същият е сключил договор за наем с трето лице, по който са сторени разходи. Във връзка с възражението на...