Р Е Ш Е Н И Е
№ 50139
гр. София,11.04.2024 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1414 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Районна потребителна кооперация“, [населено място], срещу решение №82/17.02.2022г. по в. гр. д. №1022/2021г. на Благоевградски окръжен съд. С него след отмяна на решение №904471/29.05.2021г. и определение №905474/09.09.2021г. по чл.248 от ГПК, постановени по гр. д.№1087/2019г. на Благоевградски районен съд, Гражданско отделение, 3 състав, е отхвърлен предявеният от „Районна потребителна кооперация“, [населено място], срещу „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ иск за отмяна на незаконосъобразни и противоречащи на устава на „О.-Благоевград“ решения, приети на проведеното на 19.04.2019г. общо отчетно-изборно събрание на кооперативния съюз, а именно: 1. решение по т.5 от дневния ред, с което Общото събрание на основание чл.15, ал.4, т.17 от ЗК освобождава от отговорност Председателя на УС, членовете на УС и КС при О.-Благоевград; 2.решение по т.6 от дневния ред, с което Общото събрание избира за председател на „О.-Благоевград“ В. Б. Б.; 3. решенията по т.7 от дневния ред, с които Общото събрание избира за членове на Управителния съвет на „О. – Благоевград“ А. Д. Г., И. Н. Щ., Л. Б. Л., М. А. З., В. С. К., Х. А. Х., Д. С. П. и И. В. П.; избира за подгласници на Управителния съвет Д. С. П. и К. Н. Ю.; избира за членове на Контролния съвет на „О.-Благоевград“ М. Л. М., С. И. И., С. С. П., Ц. Н. М. и Е. А. М.; избира за подгласници на Контролния съвет Ц. С. К. и Г. К. К.; 4. решение по т.8 от дневния ред, с което Общото събрание упълномощава Управителния съвет на „О. – Благоевград“ да изпълнява неговите правомощия съгласно чл.56, ал.4 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.15, ал.4, т.1, 2, 2а, 5, 6, 8а, 11, 14, 15 и 16 от ЗК и правомощията по чл.16, ал.3 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.16, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 20 от Устава на „О.-Благоевград“.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че в нарушение на чл.269 от ГПК въззивният съд, без да е сезиран с конкретни оплаквания, е приел като недоказани признати от ответника факти, а именно че поканата до двама от пълномощниците на „Районна потребителна кооперация“, [населено място] е връчена на 09.04.2019г. Твърди, че въззивният съд превратно е тълкувал закона, предвид извода му, че ищецът не може да се позовава на нарушаване на правилата за свикване и провеждане на ОС, когато поканата не е връчена на друг член – кооператор. Поддържа, че същественото нарушение на процесуалните правила се изразява и в приемането за недопустими на свидетелските показания на Г. К. относно установяването на фактите за връчване на поканите за участие в Общото събрание. Твърди, че въззивният съд е изопачил фактите по делото и е нарушил правилата на логиката при излагане на мотиви за наличен осигурителен стаж на избрания за член на Управителния съвет И. П.. Прави оплакване, че съдът, в противоречие на чл.16, ал.1 от ЗК, е приел, че поканата за Общо събрание отговаря на изискванията на закона, независимо че в нея не е вписано, че ще бъде проведен избор и за подгласници на Управителния съвет и на Контролния съвет. Навежда доводи за незаконосъобразност и на извода, че двете кооперации в ликвидация сами са се отказали от участие в Общото събрание, респ. не е следвало да им се изпращат покани. Твърди необоснованост на извода, че на кооперацията в [населено място] е изпратена покана за участие в Общото събрание, но тя не е осигурила представител.
Ответникът „Областен кооперативен съюз – Благоевград“ оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага доводи за недопустимост на касационната жалба поради наличието на новонастъпили обстоятелства – приети на проведеното на 27.05.2022г. редовно общо отчетно –изборно събрание на „О.-Благоевград“ нови решения, с които се отменят решенията, предмет на настоящия спор. Счита за правилен извода на въззивния съд, че „О. – Благоевград“ е спазил процедурата по връчване на покани до пълномощниците на ищцовата кооперация, като покана е изпратена и връчена лично на всеки пълномощник. Поддържа, че съдът е преценил доказателствената сила на представения списък на пълномощниците с посочена дата 28.03.2019г., по правилото на чл.178 ал.2 от ГПК, съобразявайки, че в същия има добавки между редовете. Също счита за правилен извода на съда, че за установяване връчването на поканите по аргумент от текста на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК свидетелски показания са недопустими. Подробни съображения излага в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
С определение №50552/18.09.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са заявени като спорни между страните?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че „Областен кооперативен съюз - Благоевград“ е кооперативен съюз по смисъла на чл.54 и сл. от ЗК, а „Районна потребителна кооперация“, [населено място], е член на кооперативния съюз. Установил е, че на 19.04.2019г. в [населено място] е проведено годишно редовно общо отчетно – изборно събрание на „Областен кооперативен съюз - Благоевград“ по предварително посочения в поканата дневен ред; от поканените 100 броя пълномощници на потребителните кооперации, членуващи в кооперативния съюз, на събранието са присъствали 72 пълномощника лично и 22 броя с пълномощни, т. е. лично и по пълномощие са представени 97 пълномощника, като от общо четиримата пълномощници на РПК – Благоевград са представени трима, между които и М. К.. Не са присъствали С. Е. И. - пълномощник на „Районна потребителна кооперация“, [населено място]; Р. К. – пълномощник на ПК „Единство“, [населено място] и М. Н. П. – пълномощник на ПК „Съзнание“, Г.. Въззивният съд е намерил още, че на събранието са взети решения по всички включени в дневния ред точки, като по т.7 от дневния ред, касаеща избор на УС и КС на „О. – Благоевград“ е предложено УС да се състои от девет членове, като председателят на О. е член по право и не участва в листата; в листата за членове на УС да бъде включена и кандидатурата на И. П. – пълномощник от ПК „И. П.“, както и КС да се състои от петима души. Констатирал е, че след проведено тайно гласуване е избран състав на УС - А. Д. Г., М. А. З., И. Н. Щ., В. С. К., Д. С. П., Л. Б. Л., Х. А. Х. и И. В. П., и подгласници - Д. С. П. и К. Н. Ю., както и състав на КС – С. И. И., М. Л. М., Ц. Н. М., С. С. П. и Е. А. М., и подгласници - Г. К. К. и Ц. С. К..
Решаващият състав на Благоевградски окръжен съд е намерил за основателно основното оплакване на „Областен кооперативен съюз-Благоевград“ за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че поканата за Общото събрание не е връчена в установения от закона и устава ред и срок на пълномощниците на „Районна потребителна кооперация“, [населено място], както и че М. П. К. и С. Е. И. са получили поканата на 09.04.2019г. Като е акцентирал върху предвидените в ал.3 от Устава два алтернативни способа за разгласяване на поканата – връчване на пълномощниците лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, въззивният съд е изложил съображения, че независимо от избрания способ, в еднаква степен се гарантира правото на всеки пълномощник да бъде уведомен за свиканото общо събрание, както и се обезпечава ефективността и бързината в организацията по провеждане на общото събрание и вземане на процесуално законосъобразни, респ. съответстващи на устава решения. Изтъкнал е, че общото и при двата способа е наличието на персонална писмена покана, отправена до всеки един пълномощник. Съобразил е представените по делото списъци и обратни разписки и е приел, че ответникът е спазил процедурата по връчване на поканите, тъй като същите са изпратени и връчени лично на всеки пълномощник. В тази връзка е отбелязал посочената в списъка на поканените пълномощници на РПК – Благоевград печатна дата на получаване на поканите – 28.03.2019г., получаването на поканите от М. П. К. и С. Е. И. срещу подпис, както и обстоятелството, че между имената и подписите на последните е посочена ръкописна дата – 09.04.2019г., без да е уточнено кой е написал датата и какво е значението й. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че датата на получаване на поканите от всички пълномощници на ищцовата кооперация е 28.03.2019г., доколкото удостоверителното изявление с дата 09.04.2019г. няма авторство, а поканите до М. П. К. и С. Е. И. не са оспорени като документи от ищеца по надлежния ред. Отказал е да обсъди събраните гласни доказателства относно връчването на поканите поради тяхната недопустимост на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Заключил е, че установеният четиринадесетдневен срок за връчване на поканата преди провеждане на ОС е спазен.
На следващо място, решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на ищеца, че покана за Общото събрание не е изпращана и връчвана на пълномощниците на Потребителна кооперация „Единство“, [населено място], Потребителна кооперация „П.“ /в ликвидация/ и Потребителна кооперация „О.“ /в ликвидация/. Отбелязал е, че „Районна потребителна кооперация“ не е легитимирана да се позовава на нарушено право на участие на друг член – кооператор в работата на общото събрание, особено след като не твърди това нарушение да се е отразило върху наличието на кворум, съответно на мнозинството при вземане на оспорваните решения. В допълнение, съдът е изтъкнал получаването на поканата в срок от пълномощника на ПК „Единство“ – Р. К., както и отказа на другите две кооперации да определят пълномощници и да участват в ОС. Заключил е, че процедурата за свикване на Общото събрание не е нарушена, доколкото са спазени законовите изисквания на чл.16 от ЗК и чл.17 от Устава на О. по отношение на РПК – Благоевград.
По наведения в исковата молба довод, че на събранието са избрани подгласници на УС и КС без в поканата да е посочено, че такива ще бъдат избирани, въззивният съд е изложил съображения, че нормата на чл.20, ал.4 вр. чл.15, ал.5 от ЗК е диспозитивна и предвижда възможност, а не задължение ОС предварително да избере подгласници за попълване на състава на УС и КС. Отбелязал е предвиденото в чл.16, ал.1, т.2 от Устава на „О. – Благоевград“, че ОС определя броя на членовете и подгласниците на УС и КС с тайно гласуване, както и че в поканата за ОС по т.7 е предвиден „избор на УС и КС“, което предполага избор на състава на УС и КС, състоящ се от членове и подгласници.
На последно място, въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищеца за нарушение на чл.23, ал.4 от устава, тъй като избраният за член на УС – И. В. П. не отговаря на посочените изисквания и критерии. Изложил е съображения, че лицето отговаря на изискванията на чл.23, ал.4 от Устава, доколкото по делото е установено, че притежава висше образование, член е на потребителната кооперация от 23.03.2006г. и има стаж като член на същата в размер на 14 години и 4 месеца. Отбелязал е, че дори и да се приеме, че в Устава е предвидено изискване тригодишният стаж да е различен от членството, то не е посочено дали е трудов или осигурителен. Изтъкнал е, че макар и И. П. да няма сключен трудов договор с кооперацията, същият има осигурителен стаж повече от три години по смисъла на чл.4, ал.1, т.5 от КСО.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът
на ВКС приема следното:
С решение №69/08.06.2012г. по т. д.№226/2011г. на ВКС, ІІ т. о., позовавайки се на задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на постоянната практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК (решение № 14 от 07.02.2014 г. по т. д. № 3489/2016 г. на ІІ т. о., решение № 42 от 20.07.2016 г. по т. д. № 3489/2016 г. на ІІ т. о. и др.), съставът на ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение обаче правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации – тя може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантен за делото факт.
Аналогично разрешение е прието и в служебно известното на настоящия състав решение №50028 от 13.12.2023г. по т. д. №2610/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., а именно, че когато във въззивната жалба не са посочени конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да установи различна фактическа обстановка и въз основа на нея да пререши спора само в случаите, когато е длъжен да действа служебно. Когато няма такова задължение той е ограничен от заявеното в жалбата съгласно изричната разпоредба на чл.269, ал.2 от ГПК.
По допустимостта на касационната жалба:
Неоснователни са доводите за настъпила в хода на производството отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, поради приемане на последващи решения по същите въпроси от общото събрание „О. – Благоевград“. Настъпилият след предявяване на иска факт - решение на проведеното на 27.05.2022г. общо събрание на О. – Благоевград“, за отмяна на решенията, взети от общото събрание, проведено на 19.04.2019 г., не се отразява на вече образуваното производство по предявения конститутивен иск по чл.58 от ЗК. Надлежното упражняване на иска е обусловено от активната легитимация на ищеца като член – кооператор към датата на събранието и спазването на срока по чл.58 ал.3 от ЗК за предявяване на иска, но не може да бъде поставено в зависимост от последващи решения на общото събрание на кооперацията, включително и такива за отмяна на оспорените с иска по чл. 58 от КЗ решения.
По същество на касационната жалба на „Районна потребителна кооперация“, [населено място]:
С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният Благоевградски районен съд е приел, че двама от четиримата пълномощници на ищцовата РПК Благоевград – М. П. К. и С. Е. И., са получили поканата за провеждане на събранието на 09.04.2019г., а годишното общо отчетно – изборно събрание е проведено на 19.04.2019г. Във въззивната жалба на „О. – Благоевград“ срещу решението на Благоевградски районен съд липсват оплаквания за неправилност на фактическите констатации в решението на първата инстанция относно датата, на която пълномощниците на касатора са получили поканата за общото събрание, като датата 09.04.2019г. изрично е посочена и от въззивника „О. – Благоевград“ като дата на връчване на поканите. Оплакванията в жалбата касаят извода на първоинстанционния съд, че неспазването на 14 дневния срок преди провеждане на общото събрание за получаването на поканата, представлява нарушение императивна законова разпоредба, водещо до незаконосъобразност на решенията, взети на проведеното на 19.04.2019г. общо събрание. В тази връзка въззивният жалбоподател „О. – Благоевград“ е изложил твърдения, че неспазването на 14 дневния срок по никакъв начин не рефлектира върху законосъобразността на свикването и провеждането на събранието, тъй като правата на РПК Благоевград не са накърнени по какъвто и да начин. Изтъкнал е аргументи, че двама от общо четиримата пълномощници, определени за участие в общото събрание на „О. - Благоевград“ – Д. Б. и Г. К., са уведомени посредством лично получаване на поканите в срок; третият пълномощник М. К., която е и член на управителния съвет на „О. – Благоевград“, е присъствала лично на събранието и е упражнила правото си на вот. Също са въведени доводи, че видно от резултатите от проведеното гласуване по всяка една от точките от дневния ред, дори вотът на пълномощника С. И. да се приеме за отрицателен – като краен извод, това не би променило изборните резултати.
Съставът на въззивния съд служебно, без да са наведени доводи за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част, е направил различни фактически констатации относно момента, в който пълномощниците на РПК Благоевград М. П. К. и С. Е. И. са получили поканите за общото събрание. Въззивният съд е отбелязал посочената в списъка на поканените пълномощници на РПК – Благоевград печатна дата на получаване на поканите – 28.03.2019г., както и обстоятелството, че между имената на М. П. К. и С. Е. И. и подписите на последните в списъка е посочена ръкописна дата – 09.04.2019г., без да е уточнено кой е написал датата и какво е значението й. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че датата на получаване на поканите от всички пълномощници е 28.03.2019г., доколкото удостоверителното изявление с дата 09.04.2019г. няма авторство / очевидно в смисъл няма посочен автор/.
Преразглеждайки фактическите констатации относно датата на връчване на поканите на К. и И., направени от първоинстанционния съд при преценка на съдържанието на списъка на поканените пълномощници на РПК – Благоевград като писмено доказателство, без да има оплакване относно приетата от районния съд дата и при изрично признание на тази дата на връчване и от въззивния жалбоподател, Благоевградският окръжен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.269 от ГПК и задължителната практика по приложението й. Това нарушение е довело до неправилност на извода му за редовното свикване на събранието и съответно за неоснователността на предявения иск по чл.58 от ЗК.
Тъй като за разрешаването на спора не е необходимо извършването на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение по иска по чл.58 от ЗК касационният съд следва да се произнесе по същество.
При безспорния между страните факт, че двама от четиримата пълномощници на РПК Благоевград са получили поканата за провеждане на общото събрание на 09.04.2019г., а чл.17 от устава на Областен кооперативен съюз Благоевград, предвижда свикване на общото събрание с писмена покана, отправена персонално до всеки пълномощник, връчена лично срещу подпис или изпратена по пощата препоръчано с обратна разписка, най – малко 14 дни преди датата на провеждане на ОС, се налага извод за нередовно свикване на събранието от 19.04.2019г.
Неоснователни са доводите на ответника по касация, че независимо от неспазването на срока за връчване на поканите, единият от пълномощниците на РПК Благоевград / М. К./ е присъствал на събранието и е упражнил своето избирателно право, а присъствието на другия пълномощник, дори и той да бе гласувал с отрицателен вот за всички приети решения, не би променило нито кворума, нито изборния резултат.
Чрез отправянето на писмена покана, която отговаря на посочените в ЗК изисквания, се осигурява възможността всеки член-кооператор да получи нужната информация, за да подготви участието си в общото събрание и да упражни ефективно правото си на глас при вземане на конкретни решения. При нормативно закрепено право на всеки член-кооператор да бъде уведомен за предстоящото общо събрание, нарушението на това право се отразява на редовността на провежданото събрание, независимо дали нередовно поканеният член кооператор е присъствал и независимо от това дали неговият глас би се отразил на мнозинството, необходимо за приемане на решенията. Противното би обезмислило защитата на правото на кооператорите на участие в Общото събрание на кооперацията, която се осигурява от нормативно установените изисквания за формата, съдържанието и срока за връчване на поканата за свикване на общото събрание, и би означавало последиците от нарушението на тези императивни разпоредби да се преценяват в зависимост от приетите на събранието решения.
Предвид изводите за нередовно свикване на общото събрание, което опорочава всички приети на събранието решения, на осн. чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и се постанови друго за уважаване на иска по чл.58, ал.1 от ЗК.
На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 3455 лева, както следва: 1585 лева за първата инстанция и 1870 за касационната инстанция. Доказателства за направени разноски за въззивното производство не са представени. Неоснователни се явяват доводите на ответника по касация за прекомерност на заплатеното от ищеца – касатор адвокатско възнаграждение за двете инстанции, доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, на множеството основания за отмяна на решението на ОС въведени с исковата молба като предмет на делото, по които страните са изразявали подробни становища и възражения, както и на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №82/17.02.2022г. по в. гр. д. № 1022/2021г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ следните решения, приети на проведеното на 19.04.2019г. общо отчетно-изборно събрание на „Областен кооперативен съюз-Благоевград“, а именно: 1. решение по т.5 от дневния ред, с което Общото събрание на основание чл.15, ал.4, т.17 от ЗК освобождава от отговорност Председателя на УС, членовете на УС и КС при „О.-Благоевград“; 2.решение по т.6 от дневния ред, с което Общото събрание избира за председател на „О.-Благоевград“ В. Б. Б.; 3. решенията по т.7 от дневния ред, с които Общото събрание избира за членове на Управителния съвет на „О.-Благоевград“ А. Д. Г., И. Н. Щ., Л. Б. Л., М. А. З., В. С. К., Х. А. Х., Д. С. П. и И. В. П.; избира за подгласници на Управителния съвет Д. С. П. и К. Н. Ю.; избира за членове на Контролния съвет на „О.-Благоевград“ М. Л. М., С. И. И., С. С. П., Ц. Н. М. и Е. А. М.; избира за подгласници на Контролния съвет Ц. С. К. и Г. К. К.; 4. решение по т.8 от дневния ред, с което Общото събрание упълномощава Управителния съвет на „О. – Благоевград“ да изпълнява неговите правомощия съгласно чл.56, ал.4 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.15, ал.4, т.1, 2, 2а, 5, 6, 8а, 11, 14, 15 и 16 от ЗК и правомощията по чл.16, ал.3 от ЗК, с изключение на правомощията по чл.16, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16 и 20 от Устава на „О.-Благоевград“, по иска на „Районна потребителна кооперация“, [населено място], на осн. чл.58, ал.1 от Закона за кооперациите.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ – БЛАГОЕВГРАД“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [Фирма 1]“, [населено място],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 3455 лева / три хиляди четиристотин петдесет и пет лева/, разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.