съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети

докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 271 по описа за 2009 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Р. Х. С., действаща чрез адв. Й срещу № V* от 10.03.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 79/2009 г.

Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като А. З. Ш. е възразил срещу основателността на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното и искат неговата отмяна.

Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят се обосновава с процесуално-правния въпрос за допустимостта да се оспори истинността на документ чрез иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, когато се цели отмяна на влязло в сила съдебно, по което не е направено оспорване.

Разто е от съществено значение за резултата по обжалваното, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер.

Представено е № 53 от 21.06.1984 г. по гр. д. № 508/1984 г. І ГО ВС РБ, в което даденото разе различно от това на въззивния съд по атакуваното.

При тези данни, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Предявен е иск за неистинност на писмен документ. Той бил представен по гр. д. № 198/2002 г., приключило с влязло в сила, С отмяна на това по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК ищците обосновават правния си интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.

В. Б. окръжен съд, като е потвърдил то, постановено от първостепенния Бургаски районен съд е приел, че липсва правен интерес от установителния иск. Съдебното производство като недопустимо е прекратено.

Съдът е посочил, че не съществува забрана за самостоятелно предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, но то, доколкото твърдението за неистинност на документа не се основава на подправяне, не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила между същите страни.

В приложеното към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК № 53 от 21.06.1984 г. по гр. д. № 508/1984 г. състав на І гражданско отделение на Върховния съд на Р. Б. е застъпил различно становище. Приел е, че, когато по висящото дело страна пропусне срока по чл. 154 ГПК от 1952 г. отм. да оспори истинността на представен документ, това може да стори, като предяви иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм., аналогичен на чл. 124, ал. 4 ГПК/ в самостоятелно производство. В този случай, ако спорът по първото дело не е приключил, производството по него следва да се спре на осн. чл. 182, ал. 1, б. ”б” ГПК отм., Ако вече има влязло в сила, според този състав на ВС РБ, производството по чл. 97, ал. 3 ГПК отм. е допустимо с оглед евентуална отмяна по чл. 231 ГПК отм..

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира за правилно становището, застъпено в обжалваното.

Влязлото в сила съдебно, съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК отм., съответно чл. 298 ГПК от 2007 г. е задължително за страните и техните универсални и частни правоприемници, което значи, че те следва да преустановят правния спор и да съобразят поведението си с него. Този спор не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 224 ГПК от 1952 г. и чл. 299 ГПК от 2007 г./.

Незаявени или недоказани възражения се преклудират.

Хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК отм. изисква то, чиято отмяна се иска да е основано на документ, признат за подправен по надлежен съдебен ред.

Това може да стане само чрез влязла в сила присъда или влязло в сила по чл. 97, ал. 4 ГПК отм.. , с което да е призната документната подправка, а не чрез иск по чл. 97, ал. 3 ГПК отм., Изложеното е последователно застъпвано и в практика на Върховния съд и Върховния касационен съд /напр. О-1869-60-І ГО, Р-260-61- І ГО, Р-256-99-5-чл. състав, Р-2853-1996-ІV ГО, Р-6-2000-5-чл. състав, О-372-2008-V ГО/.

В ГПК от 2007 г. въпросът е аналогично разрешен. В чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК е записано, че може да се иска отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на документ. Разликата с текста на чл. 231, ал. 1, б. „в” ГПК от 1952 г. е редакционна и следва да се тълкува с правилото на чл. 124, ал. 5 ГПК, като под „надлежен ред” се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление или установяването на същото от гражданския съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в цитираната правна норма.

Обратното тълкуване на чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК 2007 г. би противоречало и на уредените в цитираните по-горе норми

последици от силата на присъдено нещо на едно влязло в сила съдебно и преклузията за незаявените оспорвания и възражения.

Ето защо, като е приел, че липсва правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК и е прекратил производството, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба.

ОСТАВЯ В СИЛА № V* от 10.03.2009 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 79/2009 г.

ТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: