ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1736

Гр. София, 10.04.2024г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№643 по описа на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В., Е. П. и С. И., чрез процесуалния им представител адвокат Г.Б., срещу решение № 1139 от 15.08.2022г. по в. гр. д.№ 1467/2021г. на Софийския апелативен съд, с което е ОТМЕНЕНО изцяло решение № 261248 от 23.02.2021г., постановено по гр. д. № 13848/2019г. от СГС, като вместо него е постановено друго, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от И. К. В., Е. К. П. и С. М. И. против „Хемус хотелс холдинг“ АД искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици, по силата на давностно владение, на реална част от магазин, находящ се на партерен етаж на триетажна външна къща на [улица] [населено място], целият магазин със застроена площ 76.03 кв. м., състоящ се от търговска зала с площ 40.30 кв. м., второ ниво с пробни кабини с площ 14.10 кв. м., коридор с площ 2.50 кв. м., санитарен възел с площ 1.96 кв. м., при граници : запад - [улица], юг - двор, север - калкан, изток - две помещения на наследниците на М. Ю., заедно с 9.767 % ид. части от общите части на сградата, която реална част съответства на предишен северен магазин, разположен в северозападния ъгъл на партерния етаж на триетажна външна къща на [улица] [населено място] с размери 4.00 на 4.28м./светла площ/ и със застроена площ от 22.48 кв. м., при граници : от югозапад - магазин, разположен в югозападния ъгъл на партерния етаж на сградата ; от югоизток - стълбищна клетка и общо преддверие ; от северозапад - [улица], от североизток - калкан на сградата на [улица], описани съгласно заснемане за узаконяване с дата 03.1998г., неразделна част от решението, на второ ниво с пробни кабини от 14.10 кв м./т. 2 по заснемане за узаконяване от м.03.1998г./, коридор 2.50 кв. м./т. 3 по заснемане за узаконяване от м.03.1998г./ и санитарен възел 1.96 кв. м./т. 4 по заснемане за узаконяване от м.03.1998г./, както и площта на разрушената вътрешна преградна стена в търговската зала, отбелязана с вълнообразна линия в заснемане за узаконяване с дата 03.1998г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло със законните последици.

Ответникът по касационната жалба „Х. Х. Х. АД е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В условията на евентуалност се привежда аргументация за неоснователност на подадената жалба.Претендират се разноски за настоящото производство, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй като спорът между страните по делото е бил разрешен с влязло в законна сила решение.

По делото се установява, че по искова молба от С. М. И. против „Туристимпекс-Торгокомплект” АД и „Х. Х. Х. АД е образувано гр. д.№12704/2005г., по описа на СРС, 42 състав /производството, по което е приключило с влязло в сила на 16.01.2015г. решение по гр. д. № 8486/2012 г., по описа на СГС, IV-Б въззивен състав/. От обстоятелствената част на исковата молба се установява, че С. М. е предявила обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 26 ЗЗД, като е твърдяла, че е придобила правото на собственост върху спорния имот по наследство и реституция, евентуално по давностно владение, упражнявано от преди 1995 г. до 2005г. С въззивното решение СГС, IV-Б въззивен състав по в. гр. д. № 8486/2012г. е приел, че заявеното при условията на евентуалност твърдение на С. М., че е придобила процесния магазин в частта, невъзстановена по силата на чл. 1, ал.1 от ЗВСОНИ, по давност е недоказано и неоснователно.

По искова молба от И. К. В. и Е. К. П. против „Туристимпекс-Торгокомплект” АД и „Хемус-Х. Х. АД е образувано гр. д. № 4411/2011 г., по описа на СГС, ГО, 18 състав /производството, по което е приключило с влязло в сила на 03.02.2016г. решение/.В исковата молба ищците са заявили, че към момента на подаването й са придобили имота и по давност по силата на чл. 79 от ЗС, с непрекъснато добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години, респективно 10 години/главното основание също е било наследство и реституция/.Предявеният при условията на евентуалност иск за собственост въз основа на давностно владение е разгледан от решаващия състав на съда, който е приел, че претенцията за разликата над 1/5 идеална част до предявената 1/2 идеална част от имота е неоснователна.

Въззивният съд е приел, че с влязлото в сила съдебно решение се установява съществуването или несъществуването на спорното материално право, което е предмет на предявения иск.Установеното от съда правно положение придобива сила на пресъдено нещо - правният спор се преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно приетото в решението на съда. Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни предели.За да е основателен отвод за присъдено нещо, следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела - юридическите факти, на които се основава търсената защита и искането към съда.Забраната на чл. 299 ГПК не е налице, когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. При позоваване на придобивна давност се приема, че съвпадането на част от посочения в исковата молба период от време, с периода от време, за който е направено позоваване в друг правен спор между същите страни, не съставлява идентичност на предмета на спора.Такъв е и настоящият случай.В исковата молба ищците поддържат твърдение, че считано от месец май 1993г. до настоящия момент /24.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба/ те владеят процесната част от магазина.По-нататък в исковата молба сочат, че към 31.05.2003г. в тяхна полза е изтекъл необходимия 10 годишен срок.Посочването на тази дата не означава, че това е крайният срок на претенцията им за придобивна давност.Напротив ищците единствено сочат, че към този момент в тяхна полза е изтекъл необходимия срок по чл. 79, ал.1 ЗС.Направено е позоваване на нов период от време до 2019г., поради което предметът на иска по процесната искова молба е различен.Следователно не са налице предпоставките на чл. 299 ГПК, а предявеният иск е допустим.

Въззивният съд е приел, че е неоснователно и второто възражение за недопустимост на предявения иск.От данните по делото се установява, че на 27.09.2005г. ответникът по настоящото производство е подал искова молба против ищците за делба на процесния магазин.Образувано е гр. д. № 9704/2005 г. по описа на СРС, 58 състав, постановено е решение №317258 от 18.01.2018г., което е обжалвано пред СГС, образувано е в. гр. д. №5885/21г. по описа на СГС, II-Г състав, но не е налице влязло в сила решение по I фаза на делбата.Ответниците по делбата /настоящи ищци/ не са релевирали възражение за придобиване по давност на процесната реална част от магазина, като е недопустимо материални права, които ответникът е могъл да заяви с възражение по повод на предявен срещу него иск да се предявяват впоследствие по общия исков ред.Производството по гр. д. № 9704/2005 г. се е развило по отменения ГПК и съгласно т. 6 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС отбранителното защитно средство от ответника, каквото е възражението за придобивна давност, може да бъде заявено до деня на приключване на устните състезания и пред въззивната инстанция като съд по същество, за да се избегне преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо на решението.Ето защо, поради обстоятелството, че делото не е приключило пред въззивната инстанция, не може да се отрече тази възможност предоставена на ответниците по иска за делба.

Въззивният съд е приел, че придобивният способ по чл. 79 ЗС включва два съществени елемента: период от време с определена от закона продължителност и владение.Прекъсване на придобивната давност е налице тогава, когато се прекъсва течението на времевия срок, без да е необходимо самото владение да се изгуби, да се изостави или отнеме. Основанията за прекъсването на давността са установени ограничително съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 116 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва „с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство“.В настоящия случай, от данните по делото се установява, че на 27.09.2005г. е предявен иск за делба на процесния магазин от ответника по настоящото производство против ищците.Докато трае производството по предявения иск за делба, придобивна давност в полза на ответниците, сега ищци, не тече.За да им бъде признато правото на собственост върху процесната част, ищците е следвало да докажат, че за период поне 10 години преди 2005г. са упражнявали владение върху северния магазин и останалите части извън възстановената им по реда на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ. Но с влезли в сила решения по цитираните по-горе дела, за този период е налице СПН, поради което е недопустимо в настоящото производство съдът да пререшава този въпрос.

С оглед на изложеното въззивният съд е формирал извод, че претендираното от ищците право на собственост по отношение на процесния имот на твърдяното основание – придобивна давност не е възникнало в техния патримониум.Следователно предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1/ В кои хипотези е налице пълен обективен и субективен идентитет между две дела, което е основание да бъде зачетена формираната по първото от тях сила на пресъдено нещо ;

2/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните ида изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора.Допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явна несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси, тъй като не е налице противоречие между решаващите изводи на съда с решение № 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о., ГК, в което е прието, че зачитането на силата на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета.Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно правото, предмет на силата на пресъдено нещо, и разрешеният спор не може да бъде пререшаван.

Въззивният съд е приел за неоснователен довода на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй като основанието на което ищците са претендирали право на собственост върху процесния имот е различно от това, което е било предмет на предходно водените между страните производства.Съобразил е, че меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува, е денят, когато е приключено съдебното дирене, след което решението е влязло в законна сила.Възможно е да настъпи промяна в правното положение на страните, която промяна да доведе по погасяване или възникване на спорното право.Тъй като тази промяна настъпва след възникване на силата на пресъдено нещо, то тя не се обхваща от нейните обективни предели.Ако в тази хипотеза възникне нов спор между страните, то той може да бъде предявен с нов иск, срещу който не може да се предяви отвод за присъдено нещо.Изключен е обективен идентитет в случая, в който ново установяване се отнася за друг период.Такъв е и случая, в който лицето, което твърди, че е придобило по давност един недвижим имот се позовава на упражнявано давностно владение в период, който следва приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в законна сила.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените в п.2 от изложението процесуалноправни въпроси.От съдържанието на решението се установява, че въззивната инстанция е дала отговор на всички оплаквания, които са направени в жалбата/въззиваемите не са подали отговор на въззивната жалба/.Тези оплаквания са касаели допустимостта на обжалваното решение, тъй като според въззивника предмет на делото е спор, който е бил разрешен с влязло в законна сила решение, както и относно неговата неправилност, доколкото първоинстанционният съд не е съобразил, че между същите страни е висящо делбено производство от 2005г., което води до прекъсване на придобиваната давност.Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос, тъй като въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционния по реда на чл.272 от ГПК, а е изложил собствени мотиви, които са обусловили правен извод за неоснователност на предявените искове, който е противоположен по съдържание на този на първата инстанция.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно.Налице е константна практика на ВКС кога въззивното решение страда от този порок.Така например : в решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г., III г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато решаващ извод на съда се основа на малка част от събраните по делото писмени доказателства, а същевременно са представени многобройни други доказателства, които го опровергават ; с решение № 65 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр. д.№ 3099/2020 г., II г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато въззивната инстанция, въпреки допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение, не е изпълнила задължението си да допусне служебно експертиза за установяване на действителната стойност на допуснатите до делба имоти.В настоящия случай не е налице твърдяната очевидна неправилност, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1139 от 15.08.2022г. по в. гр. д.№ 1467/2021г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА И. К. В., Е. К. П. и С. М. И. да заплатят на „Хемус хотелс холдинг“ АД сумата от 3 000/три хиляди/лв., представляваща направените ред настоящата инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: