О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1716

Гр. София, 09.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.03.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3586/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе/ОС/ по гр. д. №227/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу доктор Ю. М. иск по чл.92 ЗЗД и чл.79 ЗЗД за сумата от 8000 лв., представляваща неустойка, пропорционална на неотработените от ответницата 2 години от неизпълнен договор за повишаване на квалификацията по специалност в системата на здравеопазването, сключен между страните на 17.01.11 г., на осн. чл.234 КТ и Наредба №34/29.12.2006 г./ отм./, ведно със законната лихва върху главницата и сторените деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Във връзка с първото от сочените основания обаче не е формулирал ясно и точно материалноправни и / или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС – ТР №1/15.06.10 г. ОСТК и ТР №1/9.12.13 г. ОСГТК, за което е възразила в отговора и ответницата по жалба. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, т.1 е разяснено, че „посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може...