O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
[населено място] , 09.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на трети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
Иванка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 444/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадени от „З. К. Пловдив“АД /ответник/, чрез адв. Н. Ш., и от „В. Тур“АД /ответник/, чрез адв. К., частни касационни жалби срещу Определение № 455 от 21.12. 2023г. по в. ч.т. д. № 470/2023г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено Определение № 639 от 05.06.2023г., постановено по т. д. № 456/ 2022г. на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на „З. К. Пловдив“АД за възобновяване на производството по делото.
Оплакванията на частния касатор „З. К. Пловдив“АД са за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че при обосноваване на изводите въззивният съд не е придал нужното правно значение на настъпилите след постановяване на определението от 03.01.2023г., с което на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спряно производството по предявения иск по чл.135 ЗЗД, нови факти и обстоятелства, а именно – предоставено в полза на ищците на 07. 04.2023г. обезпечение на предявения от тях по обуславящото дело осъдителен иск чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот по реда на чл.181, ал.2 ЗЗД и чл.27 от ПВп. Поддържа, че стойността на предоставеното обезпечение надвишава по размер стойността на предявените от ищците осъдителни искове, като в случай на уважаването им, удовлетворяването на вземането е напълно гарантирано. Следователно, след като на ищците по делото е предоставено обезпечение на евентуалните им вземания по обусловящото дело по предявения осъдителен иск, за същите е отпаднал правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД. Сочи, че при тези данни поддържането на висящността на процеса по спряното дело при неприключило производство за съществуване на вземането съставлява злоупотреба с права. За неотносими към предмета на спора са посочени развитите от Апелативен съд Пловдив съображения относно действителността на учреденото от третото лице обезпечение, обосновани с хипотезите на чл.236 и чл.646, ал.1,т.2 ТЗ, както и тези по отношение средната пазарна стойност на ипотекираните имоти.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси, а именно:
1. Длъжен ли е съдът по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК да вземе предвид и да съобрази настъпилите след постановяване на съдебния акт, с който делото е спряно, факти и обстоятелства от значение за допустимостта на иска? Когато тези факти и обстоятелства изключват допустимостта на иска, следва ли съдът да прекрати служебно производството и ако да, необходимо ли е същото да бъде възобновено?;
2. Приложима ли е разпоредбата на чл.230, ал.1 от ГПК, а именно производството да се възобнови при отстраняване на пречките за неговото движение, когато са налице предпоставки за прекратяване на делото, а именно липса на абсолютни процесуални предпоставки?;
3. Какъв е характерът на иска по чл.135 ЗЗД и дали същият има обезпечителна функция по отношение вземанията на кредитора и налице ли е правен интерес от иск по чл.135 ЗЗД срещу разпоредителна сделка на длъжник, когато кредиторът-ищец е обезпечен за същите вземания, с които се легитимира в производството по иска по чл.135 ЗЗД, чрез учредяване на ипотека върху недвижим имот по реда на чл.181, ал.2 от ЗЗД и член 27 от Правилника за вписванията?;
4. Поддържането на висящността на производството по предявен иск по чл.135 от ЗЗД след предоставяне на обезпечение на вземанията представлява ли злоупотреба с права и нарушение на принципа на добросъвестност, въздигнат от чл.3 на ГПК, който задължава страните да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави?
Допълнителната предпоставка и по четирите въпроса е обоснована с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изхождайки от твърдението, че е налице спряно производство, което следва да бъде прекратено, сочи, че разпоредбата на чл.230 ГПК трябва да се тълкува и прилага корективно в случаите когато са налице предпоставки за прекратяване на делото на друго основание, а не на основанието на което е било спряно.
В хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК е поставен въпрос № 5 : Длъжен ли е съдът да следи за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и длъжен ли е да провери допустимостта на иска както при предявяването му, така и да следи за наличието им при всяко положение на делото, докато делото е висящо? Въпросът е обоснован с посочване на практика на ВКС, а именно: ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 119 от 17.04.2015г. по гр. д. № 3368/ 2014г. ІVг. о.; Решение № 239 от 23.01.2014г. по т. д. № 511/2012г. и Решение № 46 от 08.04.2013г. по т. д. № 96/2012г.
Частният касатор се позовава и на самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2,предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.
Ответниците по частната касационна жалба – ищците Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител и майка Аена П. Д., чрез адв. П. Т., депозират отговор, с който излагат съображения против допускането на касационното обжалване, както и по основателността на жалбата.
Ответникът – „В. Тур“АД не представя становище.
В подадената от „В. Тур“АД частна касационна жалба се сочи неправилност на обжалваното въззивно определение. Поддържа се, че са налице условия за възобновяване на производството по делото с цел прекратяването му поради отпадане на правния интерес от отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В представеното изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси:
1. При наличие на предпоставки за прекратяване на спряно производство, какъв е процесуалният ред за сезиране на съда, пред който производството е висящо?;
2. Какъв е правният интерес за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД? Предпоставка за допустимостта на иска по чл.135 от ЗЗД ли е правният интерес на кредитора?;
3. Какъв е процесуалният ред за предоставяне на обезпечение пред съда, когато ищецът не го е поискал, но е предявил иск по чл.135 от ЗЗД?;
4. Налице ли е идентичност между правните последици на вписана искова молба за прогласяване относителна недействителност на сделка с предмет недвижим имот и вписана възбрана върху недвижим имот?
5. Може ли да се приеме, че последиците на производството по чл.135 от ЗЗД представляват обезпечителното произвдство, насочено към имущество на трето лице?
6. По кой процесуален ред и пред кой съд следва да бъде доказан размерът на предоставеното по чл.180 и чл.181 обезпечение?
7. Кой и как пресмята стойността по чл.180, ал.2 ЗЗД?;
8. По какъв процесуален ред може да се защити лицето, което търпи тежестта на вписаната искова молба по чл.135 от ЗЗД, когато иска да освободи имотите, предмет на иска при спряно производство?
Допълнителният критерий по всички въпроса е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК с довода, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба – ищците Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител и майка Аена П. Д., чрез адв. П. Т., депозират отговор, с който излагат съображения против допускането на касационното обжалване, както и по основателността на жалбата.
Ответникът – „З. К. Пловдив“АД представя писмен отговор, с който заявява становище за основателност на подадената от „В. Тур“АД частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ответника „З. К. Пловдив“АД, Апелативният съд е приел за установени следните релевантни за спора обстоятелства: Предмет на висящото пред окръжния съд дело № 456/2022г. е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Аена П. Д. в качеството й на майка и законен представител на малолетните ищци Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н. против „Захарен комбинат –Пловдив“АД и „В. Тур“АД за обявяване за относително недействително по отношение на ищците на разпоредително действие – апорт на недвижими имоти, вписан по партидата на втория ответник „В. Тур“ АД. Предмет на т. д. № 724/2021г. по описа на ОС-Пловдив, заради което е спряно производството по чл.135 ЗЗД, е осъдителен иск на същите ищци срещу първия ответник „Захарен комбинат –Пловдив“АД за връщане на заплатена по развален предварителен договор от 14.08.2018г. продажна цена в размера на 3 064 500 лв., ведно с лихва за забава и неустойка. Констатирано е, че по обуславящото дело не е налице влязло в сила решение по спора относно вземането на ищците против ответното дружество по разваления предварителен договор. Изложени са съображения за връзката на преюдициалност между двете разглеждани от Окръжен съд – Пловдив производства, включително и чрез позоваване на даденото с т.2 от ТР № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС разрешение в този смисъл. Поради съществуване все още на причината, заради която е било спряно производството по делото, е споделен изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за възобновяванена производството.
За неоснователно е намерено възражението на частния жалбоподател за недопустимост на иска по чл.135 ЗЗД поради липса на правен интерес на ищците от воденето му с оглед предоставено след постановеното спиране на производството по същия обезпечение пред съд по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД чрез вписване на ипотека върху поземлен имот от страна на трето лице – собственик на имота – „Холидей вилидж“ ЕАД за обезпечаване на вземания на ищците срещу „Захарен комбинат –Пловдив“АД – предмет на спора по т. д. № 724/2021г. Позовавайки се на Определение № 259/08.04.2020г. по гр. д. № 4086/2019г. на ВКС, ІІІ г. о. / по същото е постановено Решение № 109 от 06.11.2020г./, въззивният съд е посочил, че в случай на погасяване на вземането на кредитора чрез плащане би се поставил въпросът за правния интерес от предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, доколкото целта на това производство вече е постигната. Изложено е, че предоставеното от трето лице обезпечение за чужд дълг по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД чрез вписване на ипотека върху конкретен имот не е равносилно на защитата, която ищците биха получили при евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Аргумент в този смисъл е неяснотата по въпроса за действителността на даденото съгласие по чл.181 ЗЗД, подписано от изпълнителен член на СД на третото лице – акционерно дружество, с оглед разпоредбата на чл.236 ТЗ, както и възможността от предявяване на иск по чл.646, ал.1,т.2 ТЗ при евентуалното откриване на производство по несъстоятелност на учредилия ипотеката търговец. Допълнително се сочи и обстоятелството, че стойността на предоставеното обезпечение не е установена по надлежния процесуален ред.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.
След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение /съответно определение/ се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани поставените и от двамата касатори въпроси не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпроси №№ 1,2 и 5 на жалбоподателя „Захарен комбинат –Пловдив“АД и първият поставен от „В. Тур“АД въпрос, макар и с различно съдържание, са насочени срещу оспорване извода на въззивния съд за неоснователност на искането за възобновяване на спряното производство по чл.135 ЗЗД. Същите обаче не съответстват на решаващия за изхода на делото извод на въззивния съд, че не са отпаднали пречките, заради които е спряно производството по делото, а именно влязло в сила решение по обуславящия спор за съществуване на вземането, с което ищците обосновават материалната си легитимация по отменителния иск, както и на водещия мотив за неоснователност на възражението за недопустимост на иска по чл.135 ГПК поради отпаднал правен интерес, а именно – липса на данни за погасяване на вземането чрез плащане. Според въззивният съд удовлетворяването на вземането на ищеца по чл.135 ЗЗД може да доведе до възобновяване на спряното производство по отменителния иск за преценка допустимостта му от гледна точка на правния интерес, каквато не е настоящата хипотеза.
За обезпечителния характер и целта на иска по чл.135 ЗЗД в съдебната практика няма спор, като изрично в задължителната практика на ВКС в т.1 от ТР № 2/2019г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК се приема, че представлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД, и че осигурява възможност на ищеца да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, поради което първата част от поставения от „Захарен комбинат –Пловдив“АД въпрос № 3 и въпрос № 2, формулиран от „В. Тур“АД, са общи и нямат нужното правно значение. Втората част от посочения трети въпрос изхожда от защитната теза на касатора за обезпеченост на ищците по отменителния иск в контекста на твърдението за отпадане на правния им интерес от защитата по чл.135 ЗЗД, което не е споделено от въззивния съд по съображения, че даденото от трето лице обезпечение за чужд дълг по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД не е равносилно на защитата, която ищците биха получили при уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Освен че са по правилността на акта, изложените от съда съображения в тази връзка нямат самостоятелно значение за спора предвид неговия предмет – молба за възобновяване на спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК производство при липса на спор, че законовата предпоставка по чл. 230, ал.1 ГПК за неговото възобновяване, а именно – отстраняване на пречките за движението му, не е настъпила. Преценката дали е отпаднал правният интерес на ищците от водене на делото поради твърдяната от ответниците обезпеченост на вземането в друго производство предполага събиране и обсъждане на доказателства, което е несъвместимо с произтичащото от постановеното спиране временно преустановяване на процесуални действия от такова естество.
По останалите въпроси № 4 на първия касатор и от № 3 до № 8 на втория касатор въззивният съд не са е произнасял, като тези на втория касатор не кореспондират и с касационни основания в подадената от него жалба, поради което нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на което и да е от условията на чл.280 ал.1 ГПК препятства допускането на исканата касационна проверка.
Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното от първия жалбоподател самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на определението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 455 от 21.12. 2023г. по в. ч.т. д. № 470/2023г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.