№ 47

С., 09.01. 2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 5996 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпили са касационни жалби от Прокуратура на РБ чрез прокурор при Апелативна прокуратура [населено място] и от И. А. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. В. от АК-С., против въззивно решение № 1237 от 20.06.2013 г., постановено по в. гр. д. № 834/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VІІ с-в.

Жалбоподателят ответник Прокуратура на РБ, чрез прокурор Б. С. при Софийска апелативна прокуратура, обжалва въззивното решение в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. А. И. сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2006 г. до окончателното й изплащане. Твърди неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост и иска неговата отмяна. Релевира като основания за допускането му до касационен контрол чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по правния въпрос от материално естество относно точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД на причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, както и процесуалноправния въпрос за задължението на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по...