Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303 ГПК.

Подадена е молба от А. К. Х. чрез пълномощника му адвокат С за отмяна на влязлото в сила решение № 391 от 09.03.2009 г. по в. гр. д. № 3067/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 84 от 30.07.2008 г. по гр. д. № 1338/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот и са отхвърлени обективно съединени насрещни искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на направени в имота подобрения за сумата 1300 лева, предявени като частични. Молителят твърди на първо място, че е водено дело и са постановени съдебни актове срещу ответник, който отдавна не съществува в правния мир, предвид прехвърлянето на предприятието на ЕТ “Х” по реда на чл. 60, ал. 1 ТЗ на М. Г. Г., в подкрепа на което са представени съответни доказателства; и на второ място налице са нови обстоятелства, които обосновават разглеждането на делото отново.

При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че същата следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл. 280, ал. 1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.

Отмяната на влезлите в сила решения като средство за извънинстанционен контрол не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, които са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят счита, че влезлите в сила решения са срещу правен субект, който не е съществувал още при образуване на първоинстанционното дело. Така въведеното твърдение всъщност е за недопустимост на съдебните актове като постановени при липса на валидно възникнало процесуално правоотношение. То не може да се отнесе към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които имат предвид само неправилни, но не и недопустими влезли в сила решения и затова молбата не може да бъде разгледана по същество.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Това твърдение на страната следва да бъде подкрепено с писмени доказателства. С молбата не са представени такива доказателства, а се твърди, че съдът е нарушил нормата на чл. 101 ГПК отм. и в резултат е възприел коренно различни обстоятелства на договорни отношения от действителните. Това твърдение не може да се отнесе към поддържаното от молителя основание, тъй като съставлява оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и нарушение на материалния закон и подлежи на разглеждане в производство по касационно обжалване, каквото не е допуснато с определение № 288/10 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 1189/09 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.

С оглед на всичко изложено молбата за отмяна не може да бъде допусната до разглеждане по същество. При това положение молбата по чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от А. К. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 391 от 09.03.2009 г. по в. гр. д. № 3067/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 84 от 30.07.2008 г. по гр. д. № 1338/2008 г. на Пловдивския районен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. Х. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.

Определението в първата част може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: