Ревандикационен иск
предаване на владение
одържавени недвижими имоти
отчуждаване
правоприемство
преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
предоставяне за стопанисване и управление
вписване на имот в капитала на търговско дружество
№ 144
София, 29.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4912 по описа за 2008г. на бившето І г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място],представлявана от управителя Гайдарска, чрез процесуалния си представител-адвокат Т. против въззивно решение от 10.06.2008г. по в. гр. д.№ 134 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1972 от 6.01.2006г. по гр. д. № 753/2002г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен инцидентния установителен иск на [фирма] за приемане на установено, че [фирма] не е собственик на терен/овраг-дере/от 5 120кв. м., находящ с в [населено място],С. промишлена зона, разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план, съгласно скица № 816 от 11.04.1995г. към А. № 7 от 1.03.1996г.,осъдена е [фирма] да предаде на [фирма] владението върху част от собствения му недвижим имот от 5 120кв. м./очертан със зелен контур по скицата на вещото лице З./, находящ с в [населено място],С. промишлена зона, целият с площ от 65 000 кв. м.,разположен между имоти с № 173 и 177 по неодобрен кадастрален план, както и върху построените в тази част сгради – столова с амбалажно поле от 72.30кв. м. и работилница № 1 и №2 с площ от 133.60кв. м.,при граници на целия имот: им. с пл.№№ 177, 176, 147, 148 и път, отхвърлил е иска на [фирма] против [фирма] за събаряне на незаконно построените сгради в частта от 5 120кв. м. от собствения му имот и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 23 946.24лв.,представляваща обезщетение за ползване на частта от 5 120кв. м. от собствения му имот, целият от 65 000кв. м. за периода 1.06.2000г.-13.03.2002г.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде уважен предявения инцидентен установителен иск, а ищцовите претенции-отхвърлени като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
С определение № 370 от 31.03.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това-уважаването на предявен иск за собственост предпоставя ли доказване на всички обстоятелства, посочени от ищеца като пораждащи правото му и ако ищецът сочи като правопораждащ фактически състав-одържавяването на имота през 1968г. с Р. № 200 от 21.05.1968г. и предоставянето му за ползване и стопанисване на ДСП”Б.”гр.Б./преобразувано в „П. АД/-необходимо ли е да има пълно доказване на обстоятелството, че именно спорните 5 120кв. м.са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца/с оглед направеното от ответната страна възражение, че спорните 5 120 кв. м.не са включени в съставения акт за държавна собственост от 1996г. и за липса на доказателства за точните граници на одържавения имот/.
В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват от процесуалните си представители, които съответно поддържат и оспорват подадената жалба, като представят писмени бележки и претендират направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:
Производството се развива за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 1276 от 11.02.2008г. по гр. д.№ 1453/06г. ВКС е отменил постановения от въззивния съд акт, като е преценил, че неправилно спорът за собственост е разрешен въз основа на заповед №215/2002г. на кмета на [община],по силата на която не е било възможно изменение на границите на имота.Върнал е делото с указания за обсъждане на всички доказателства по делото и пред вид обстоятелството, че ищецът се позовава на деревативен способ за придобиване на собствеността/въз основа на приватизационен договор/- за изследване на правото и на неговия праводател.
След връщане на делото за ново разглеждане, за да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел, че процесния имот от 5 120кв. м., е част от имота с площ от 45 дка, който като част от капитала на [фирма] след преобразуването му в [фирма] е станало негова собственост на основание чл. 17 а от ЗППДОП отм. Собствеността е преминала с акта на преобразуването, поради което след този момент-държавата не е притежавала права върху същия и не е могла да се разпорежда с него.На това основание е приел, че договора за продажба от 2005г. на имот частна държавна собственост не може да легитимира [фирма] за собственик, с което е мотивирал неосновател-ността на предявения отрицателен установителен иск.
Съгласно чл. 290 ал. 2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че спорните 5 дка са част от придобитите по силата приватизационната сделка 45 дка на ищцовото дружество.В писмените си бележки излага допълнителни доводи във връзка с това, че съдът не е изпълнил дадените му указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот, както и че не е съобразил, че в качеството му на „дере”,същият е държавна собственост. Счита, че представлява територия със специфична характеристика, изключваща стопанското му приложение/„имот без определено стопанско предназначение”по смисъла на т. 22 от таблица 3 към наредба № 14 от 23-07.2001г./.Твърди, че не е доказано имотът да е бил одържавен и предоставен за стопанисване и управление на „П.”,както и че не е доказано, че е бил включен в капитала на дружеството.Едва пред касационната инстанция оспорва правоприемството между ищеца и неговия праводател /без да излага конкретни доводи/.Твърди, че ищеца не е придобил собствеността върху спорните 5 дка на основание чл. 17 а от ЗППДОП отм., поради което и предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за необходимостта –по конкретния спор от доказване на обстоятелството, че именно спорните 5 120кв. м.са били включени в одържавения имот и са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца.
Отговорът на този въпрос е положителен.Необходимо е доказване на обстоятелството, че спорните 5 120кв. м.са били включени в одържавения имот и че са били предоставени за стопанисване и управление на държавното стопанско предприятие-праводател на ищеца и в случая това е направено.
С разпореждане № 200 от 21.05.1968г. са отчуждени и предадени на Министерство на хранителната промишленост „за строеж на манипулационен пункт и плодохранилище в Б.- 15 дка земя на ТКЗС. Б. и 50 дка водна площ-от езерото „Вая”,при граници, посочени в приложената скица”/северозапад-сточна гара, североизток-ж. п.линия, югозапад и югоизток-езеро „Вая”/, като е разпоредено: „ТКЗС да се обезщети в брой”.Видно от Оценителен протокол № 134 от 5.08.1968г. посочените 15 дка са оценени и сумата е преведена с платежно нареждане № 39359 от 12.08.1970г.Последвало е трасиране на терена и въвеждане във владение на собственика Д.”Б.”,извършено с Акт № 18 от 30.11.1970г.В акта изрично е посочено, че въвеждането
във владение е относно „отредената му земя от 65дка/15дка ниви и 50 дка водна площ/”, като и е посочено, че Д.”Б.”- се „задължава да я стопанисва в определения размер, граници, предназначение, подробно описани в предшестващите акта документи”.Касае за отчуждаване, извършено по реда на чл. 101 от ЗС,чиито правни последици настъпват от датата на разпореждането на МС.
Д.”Б.”-е преобразувано в Окръжно стопанско предприятие - О.”Б.”през 1974г./с решение №1 на Стопански съвет Д.”Б.”София/,през 1976г.- в Обединено предприятие - ОП”Б.”/с решение № 146 на МС/,а през 1990г. е прекратено, като е регистрирана Държавна фирма „П.-плод”Б./решение № 8610 от 19.12.1990г.ДВ бр. 6/1991г./.През 1992г. е вписана промяна и преобразуване на „П.-плод”Б. в Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование „П. плод-Е.” Б./вж. решение от 27.01.1992г. по гр. д. № 467 от 27.08.1992г./ Със заповед на министъра на търговията №РД-18-531 от 10.10.1995г. е преобразувано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „П. плод”в еднолично акционерно дружество [фирма] Б.,което поема активите и пасивите на Еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество„П. плод-Е. Б. по баланс към 31.12.1994г. Към този момент капиталът е бил на стойност 138 895 000 неденоминирани лева, разпределени в поименни акции с номинална стойност 1 000лв. неденоминирани лева.На 8.12.1999г. е сключен договор за приватизационна продажба и през 2000г. е вписано преобразуването на дружеството, като капиталът е бил на същата стойност и е бил разпределен - 97 227 лв. собственост на [фирма] Б. и 41 668лв.-на държавата. Като от приложените извлечения от баланса на дружеството-е видно, че през годините по сметка 201/1-земи на дружеството процесният имот се е водил на дружеството, заведен като амбалажно поле Б. на стойност 63 000лв. и база Б.-на стойност 172 482лв.Изградените върху него сгради са били заведени по сметка 203-сгради.Приложен е и акт за държавна собственост/А./ № 7 от 1.03.1996г.,издаден за терен от 65 дка и столова амбалажно поле и работилница, предоставени за оперативно управление на [фирма] Б.,като е посочено, че същият е издаден на основание - чл. 81 ал. 3 и 4 от НДИ.
С оглед на гореизложеното, пред вид обстоятелството, че по реда на чл. 110 от ЗС са отчуждени 65 дка земя, за такава площ е и издадения акт за държавна собственост/№7 от 1.03.1996г. и в него е отразено, че целият „имот е предоставен за оперативно управление на държавното предприятие [фирма] Б.”,както и като съобрази, че към 2000г./когато е вписано преобразуването му в [фирма]/ капиталът на дружеството е запазен в същия обем и в него е заведен процесния имот по сметки 201 и 203, настоящият съдебен състав намира за правилен направения от въззивния съд правен извод на, че на основание чл. 17а от ЗППДОП отм. -при преобразуването на ищцовото дружество в патримониума на търговското дружество е преминала собствеността и по отношение на процесния имот. Собствеността е придобита с акта на преобразуването, поради което държавата не е могла да се разпорежда с имота и съответно ответната страна не е могла да придобие собствеността от несобственик по силата на представения договор от 2005г. за продажба на недвижим имот –частна държавна собственост.От това следва и обосноваността на извода на въззивния съд за неоснователност на предявения от ответната страна отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не е собственик на процесния терен.В този смисъл не може да бъде споделено направеното от касатора възражение, че ищецът не е установил правото си на собственост, респективно, че неговият праводател е бил собственик на имота.Касае се за имот-бивша държавна собственост, придобит от ищеца-в качеството му на правоприемник на преобразуваното еднолично търговско дружество [фирма]- по реда на чл. 17а от ЗППДОП/отм.,като собствеността е преминала с акта на преобразуване.Спорните –според касатора - факти, във връзка с осъщественото одържавяване, предоставяне за стопанисване и управление, включване на имота в капитала на дружеството и за правоприемството, настоящият съдебен състав намира за установени.Това са правнорелеван-тните за делото факти.Останалите факти-във връзка със заповедта от 2002г. на областния управител за частична отмяна на акта за държавна собственост и издаваните заповеди на кмета на [община] за корекции на границите на части от имота - са ирелевантни, тъй като е безспорно установено/от заключение на приета по делото експертиза/,че цялостен план на промишлена зона Север Б./където се намира целия имот от 65дка/ няма одобрен.В този смисъл отразяванията и промяната в тези отразявания по неодобрения кадастрален план от 1992г. са без правно значение. В тази връзка неправилно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е изпълнил дадените указания за преценка на вещния и регулационен статут на спорния имот.Такива указания не са давани, тъй като още в мотивите на отменителното си решение-касационната инстанция е извършила преценка на статута на имота, посочвайки, че регулационният план/какъвто в случая няма/ би имал вещноправно действие за урегулираните поземлени имоти, а за неурегулираните-от значение е кадастралния план/какъвто също не е одобрен/.Посочил е, че пред вид факта, че процедурата в ЗКИР не е проведена, извършеното геодезическо заснемане може да служи само като информация по чл. 43 ал. 1 т. 5 от ЗКИР.Този въпрос е бил разгледан във връзка с дадените указания - за решаване на спора-не с оглед издаваните заповеди от общинската администрация/както е направено при първото разглеждане/,а съобразно всички доказателства по делото.Тези факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че постановеният от въззивния съд –при новото разглеждане на делото –акт е съобразен с дадените указания, а позоваването от страна на касатора на неприетия по установения ред кадастрален план от 1992г.- е неправилно. В този смисъл некоректно е твърдението, че спорният имот представлява - територия със специфична характеристика,”без определено стопанско предназначение” по смисъла на т. 22 от таблица 3 към Наредба № 14 от 23-07.2001г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните карти, защото тази Наредба е отменена през 2005г.,защото процедурата по ЗКИР не е приключила и защото посоченото в скица № 816 от 11.04.95г. към преписката на А.-обозначение като граница-”дере”/в смисъл на „усвоена” територия/ –е обяснимо, с оглед на вече посочения факт, че извършеното през 1968г. отчуждаване е включвало и 50 дка водна площ от езерото „Вая”.
С оглед на изложеното, като намира за неоснователни направените от касатора възражения и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира че същия следва да бъде оставен в сила като правилен и обоснован.
Пред вид направеното искане и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 800лв.,които видно от договор за правна защита и съдействие от 3.02.2010г. са внесени в брой.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.06.2008г. по в. гр. д.№ 134 по описа за 2008г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],представлявана от управителя Гайдарска да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т. сумата от 2 800лв./две хиляди и осемстотин лева/,представляваща стойността на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.