Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

София, 26.03.2010 година

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година, в състав:

ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Здравка Първанова

при участието на секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 5153 от 2008 година, образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивното решение на Т. окръжен съд, постановено на 27.10.2008г. по гр. д. №307/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това О. П. е осъдена да заплати на Д. М. Т.,Юлиян С. И. и М. С. И. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от 06.10.2006г. до 21.12.2007г. и за периода от 17.03.2005г. до 16.08.2006г. общо в размер на 2411.37лв.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер на 116.08лв. върху сумата 1488.50лв.

С определение №211/19.03.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от датата на уволнението до влизането в сила на решението за отмяна на това уволнение и за възстановяване на лицето на работа при положение, че през този период лицето не е полагало реално труд, макар съгласно разпоредбата на чл. 351, т. 1 КТ този период от време да се признава за трудов стаж.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че обезщетение по чл. 224, ал....