№ 182

[населено място], 11.04.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2937 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1617 от 10.07.2017г. по т. д. №1364/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №36 от 10.01.2017г. по т. д. №5670/2015г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма], [населено място], иск за заплащане на сумата 27 000 лева – дължимо въз основа на сключен договор за имуществено застраховане „Автокаско“ под формата на застрахователна полица №930011023050/15.03.2015г. обезщетение за вредите, причинени в резултат на кражба на МПС „Б. Х5“, с рег. [рег. номер на МПС].

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е приел, че уведомяването за промяната в собствеността на застрахованото МПС е условие за встъпването на приобретателя в застрахователното правоотношение, а неуведомяването за промяната на собствеността е основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Поддържа, че при имуществените застраховки основанията за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение са предвидени в чл. 211 от КЗ отм. и хипотезите са изрично изброени, като неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността не е предвидено като самостоятелно основание за отказ за заплащане на обезщетението.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 от ГПК касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на...