О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 11.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№2932/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с пар. 74 от ПЗР на З. (ДВ.бр. 86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение №1715 от 15.03.2017г., постановено по гр. д.№11671/2016г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение №4862/19.04.2016г. по гр. д.№62515/2014г. на СРС, 66 с-в, е осъден ответникът [фирма] да заплати на ищеца [фирма] сумата 19 884.09лв. – договорна неустойка за забава, както и в частта му, с която са присъдени деловодни разноски в полза на [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд за валидност на неустоечната клауза в чл. 19 на договора от 15.08.2011г. като се излагат съображения, че уговорената неустойка съдържа различни от възложените й в чл. 92 ЗЗД функции, което обуславя нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и неговата отмяна в обжалваната му от касатора част.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е поставен следния материалноправен въпрос, който според касатора обусловя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:...