8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 843

гр. София, 05.04. 2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 787 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. срещу решение № 43 от 10.02.2023 г. по в. т. д. № 628/2022 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 60 от 22.06.2022 г. по т. д. № 5/2022 г. на Окръжен съд - Добрич е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Корн Паулард Електрисити“ ООД, [населено място] иск за заплащане на арендно възнаграждение за стопанската 2020/2021 г. по сключения между страните договор за аренда на земеделска земя с рег. № 1189/12.05.2016 г. на нотариус рег. № 313 на НК с район на действие РС - Генерал Т. за разликата над 21 393, 72 лв. до пълния предявен размер от 49 089, 96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.01.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск за сумата от 21 393, 72 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че изводът на въззивния съд относно уговорения размер на дължимото годишно арендно възнаграждение по чл. 4 от процесния договор не е основан на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии за тълкуване на договорите. Оспорва...