О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
гр. София, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2723 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от [населено място], [улица], срещу решение № 68 от 05. 04. 2018г. по в. гр. дело № 610/2017г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, 3 граждански състав, с което е отменено решение № 187 от 07. 06. 2017г. по гр. дело № 134/2016г. на Старозагорски окръжен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторката А. срещу ответниците [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]-партер, ап. 2, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между [фирма] и [фирма] договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 101, т. ІІІ, н. д. № 329/2016г. по описа на нотариус Б. Г., с рег. № 394 към НК, с предмет: апартамент № 2 с идентификатор 68850.505.243.3.2, находящ се на втори ет., със застроена площ от 79.13 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, предверие и тераса, ведно с прилежащите към апартамента ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и апартамент № 7 с идентификатор 68850.505.243.3.7, находящ се на 4 и 5 ет., със застроена площ от 125. 65 кв. м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня – тоалетна, предверие, дрешник-стълбище и тераса на 4 ет. и две спални, коридор, баня-тоалетна, стълбище и тераса на пети ет., заедно с прилежащите ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
Касаторката - ищца релевира неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно доказателствената тежест и относно правомощията на въззивната инстанция, при които решаващите изводи на съда са в разрез с приетите по делото доказателства и е налице произнасяне по непредявен иск за валидността на процесното непарично вземане на ищцата, произтичащо от предварителния договор за продажба, което е извън предмета на иска по чл. 135 ЗЗД – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК /вероятна недопустимост и очевидна неправилност/ за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1/ „Следва ли съдът, сезиран само с павловия иск, а не и с иск за вземането, да проверява съществуването на вземането, което легитимира ищеца като кредитор и да се произнася по направени от ответника възражения срещу вземането?“; 2/ „Въззивният съд, сезиран с оплакване за погрешна правна квалификация на заявеното право, а не и с други оплаквания за нарушения на първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото, има ли правомощие да разпределя повторно доказателствената тежест, в случаите, когато изрично е приел, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна и оплакванията в тази насока в жалбата не са основателни?“; 3/ „Обвързан ли е въззивния съд от поддържаното в жалбата оспорване на датата на частния диспозитивен документ при прилагане на правилото на чл. 181, ал. 1 ГПК? При поддържано пред въззивния съд оспорване на датата на документа само от една от подписалите го страни, а не и от третото лице по смисъла на чл. 181 ГПК, чия е доказателствената тежест за установяване на датата, на която е подписан?“; 4/ „При оспорване от страна на ответник – търговско дружество на достоверността на датата на документ, съставен от името на същото дружество по кои процесуални правила се разпределя доказателствената тежест?“ и 5/ „Какво е значението на неосчетоводяването на търговски договор и на платените по него суми за неговата действителност?“. Поддържа като допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК разрешаване на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – противоречие с решение № 122/14.03.2011г. по гр. дело № 1028/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО и с решение № 552/15. 07. 2010г. по гр. дело № 171/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО; по втория въпрос – противоречие с т. 2 ТР № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС; по третия въпрос – противоречие с т. 1 ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по четвъртия въпрос – противоречие с решение № 23 от 11. 09. 2017г. по т. д. № 2413/2015г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и по петия въпрос – противоречие с решение № 174 от 29. 04. 2011г. по гр. дело № 640/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Извежда твърдяната вероятната недопустимост на въззивното решение от произнасянето на въззивния съд по действителността и съществуването на вземането на ищцата, обезпечаващо качеството й на кредитор по спора, макар иск за съществуването на непаричното вземане на ищцата да не е бил предявен, при която хипотеза е осъществено произнасяне извън предмета на делото по предявения павлов иск. Релевираната очевидна неправилност обосновава с допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закони /неправилно разпределение на доказателствената тежест за правнорелевантните факти, погрешен извод за липса на представителна власт на лицето, подписало процесния предварителен договор за продажба, погрешна преценка на съдебносчетоводната експертиза и значението й за установяване на датата на предварителния договор/, доколкото щом вземането на ищцата не е отречено със сила на пресъдено нещо, съдът по павловия иск няма право да се произнася по съществуването на вземането в мотивите на решението.
Ответниците по касационната жалба /ответници в производството/ - [фирма] и [фирма] подават писмени отговори, в които излагат становище за нейната неоснователност. Поддържат също, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са обуславящи за крайния изход на делото и въззивното решение е допустимо, и не е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищцата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с цена над 5 000 лв., т. е. тя е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение, сключен между двамата ответници като увреждащ ищцовия кредиторов интерес, обусловен от качеството му на купувач по предварителен договор за продажба от 05. 11. 2016г., сключен с първия ответник [фирма].
Въззивният съд е приел, че установяването на качеството на кредитор на ищцата по отношение на ответника [фирма], основано на твърденията за сключен между тях на 05. 11. 2015г. предварителен договор за продажба с предмет – процесните два апартамента, което се оспорва от двамата ответници в подадените в преклузивния законен срок писмени отговори на исковата молба, е в предмета на доказване по павловия иск и е в доказателствена тежест на ищцата, като тя следва да установи чрез пълно и главно доказване възникването и съществуването на вземането си, както и времето на възникването му. С оглед своевременно направените от ответниците оспорвания на достоверността на датата на процесния предварителен договор, от значение за това дали вземането на ищцата въобще е възникнало, респективно ако е действително дали е възникнало преди или след атакуваното дарение, ПАС е стигнал до извода, че спрямо предварителния договор като частен диспозитивен документ е приложим чл. 181 ГПК, а вторият ответник [фирма] има качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК поради неучастието си като страна в предварителния договор. В това си качество и като черпещ права от ответника [фирма], който е страна по предварителния договор, евентуалното му антидатиране ще го увреди, затова по отношение на него ищцата носи доказателствената тежест да установи достоверна дата на предварителния договор. Въз основа на установеното с приетите по делото писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза, прието от първоинстанционния съд, установяващо че по процесния предварителен договор за продажба няма осчетоводени плащания от ищцата в полза на ответника [фирма] на каквито и да било суми, вкл. договорените капаро и първа вноска от продажната цена в размер съответно на 12 800 евро и 15 000 евро, без да обсъжда свидетелските показания – недопустими за установяване достоверността на датата на оспорения частен диспозитивен документ, въззивният съд е счел за недоказано предварителният договор да е подписан от управителя на първия ответник на посочената в него дата или на дата преди датата на атакуваната сделка – 20. 06. 2016г.. Въз основа на горепосочения извод е заключил, че процесният предварителен договор е подписан от А. П. след 20. 06. 2016г., към който момент П. е заличен като законен представител на [фирма] в търговския регистър / заличаването е станало на 06. 04. 2016г./, поради което е налице сключване на договор без представителна власт по отношение на [фирма], която при узнаването не е потвърдена от законния представител, т. е. облигационното правоотношение, от което ищцата извежда качеството си на кредитор, е недействително и нейното непарично вземане не е възникнало. Достигайки до този правен извод ПАС е намерил за безпредметно да обсъжда достоверността на датата на недействителния предварителен договор спрямо втория ответник [фирма], както и осъществяването на която и да е от двете хипотези на чл. 135 ЗЗД, конкретно наличието на намерение за увреждане на ищцата от двамата ответници при извършване на дарението. Поради липсата на материалноправна легитимация на ищцата по предявения павлов иск, последният е отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.
Поставеният от касаторката първи материалноправен въпрос е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 135 ГПК, доколкото той е приет за неоснователен поради несъществуване на вземането на ищцата по процесния предварителен договор, обуславящо качеството й на кредитор спрямо първия ответник, т. е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. По него е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разрешаването му в обжалваното въззивно решение е в противоречие с посочената от касаторката практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Заради констатирана противоречива практика на ВКС по чл. 290 ГПК по първия правен въпрос, на основание чл. 292 ГПК е образувано тълк. дело № 2/2017г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, по което за да се отговори на втория въпрос ще следва да се даде разрешение и на въпроса дали по павловия иск съдът следва да установява съществуването на вземането на ищеца, т. е. дали правоотношенията, от които ищецът извежда качеството си на кредитор, стават предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, което тълкувателно дело е все още висящо. По аргумент от чл. 292 ГПК с оглед висящото тълкувателно дело, настоящото касационно дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.
Останалите поставени от касатора въпроси са свързани с горепосочения първи правен въпрос, от разрешаването на който с тълкувателното решение по висящото тълкувателно дело ще зависи дали са включени в предмета на спора по предявения павлов иск, поради което по тях касационният съд ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, с решението си по чл. 290 ГПК.
Не са налице релевираните от касаторката вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, доколкото не са осъществени произнасяне по непредявен иск или погрешна правна квалификация, както е посочено и от въззивния съд, последната съставляваща основание за неправилност, а не за недопустимост на съдебното решение, нито квалифицирани състави на неправилност, свеждащи се до допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения първи правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 05. 04. 2018г. по в. гр. дело № 610/2017г. на Пловдивски апелативен съд, 3 граждански състав.
УКАЗВА на жалбоподателката - ищца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 097. 12 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
СПИРА на основание чл. 292 ГПК производството по делото до постановяване на решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2017г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: