№ 736

гр.София, 06.11.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стоянова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2576 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 40/ 01.03.2018 г. по гр. д. № 4/ 2018 г., с което Ловешки окръжен съд, потвърждавайки решение № 389/ 20.10.2017 г. по гр. д. № 863/ 2017 г. на Ловешки районен съд, е отхвърлил исковете на М. В. М., Г. В. У. и Д. М. М. при условията на чл. 439 ГПК да се признае за установено, че Д. С. Д., конституиран като взискател на мястото на М. Я. Ц., не притежава право на принудително изпълнение за сумата 9 856.94 лв., предмет на изпълнително дело № 20168800400283/ 2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 880 на КЧСИ.

Решението се обжалва от М. В. М., Г. В. У. и Д. М. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуално-правни въпроси (третият - обобщен и конкретизиран съобразно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК? 2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или и приемство в изпълнителното дело? 3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лицето, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е...