Производството е по чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, вх.№13136/16.7.2018 г., подадена от адв. К. С. – процесуален представител на ищеца Д. С. З. от [населено място], против въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч. гр. д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т. о, VI състав.

С обжалваното определение е потвърдено определение №5990/14.3.2018 г. по гр. д.№2516/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на Софийския районен съд на основание чл. 105, във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК.

Въззивната инстанция е приела, че „претендираните от ищеца обезщетения са свързани именно с възникването и изпълнението на трудовия договор от 24.06.2016г. и евентуалната недобросъвестност на ответника при сключването му, че ще му осигури провеждането на обучение за придобиване на квалификация „летец пилот“ на самолет Bombardier BG-700 series/G. 6000, притежаването на каквато представлява изискване на изпълнение на длъжността за която е бил сключен трудовия договор. Действително договорите, касаещи професионалната квалификацияа имат за предмет придобиване на знания и умения по дадена професия или специалност и по същината си не представляват трудови договори, както правилно е посочил и жалбоподателят. От друга страна, същите са непосредствено свързани с отношенията между работодателя и работника/служителя, „служат“ на трудовото правоотношение и в преобладаващия брой случаи са ориентирани към промяна в съдържанието на това правоотношение. Такъв случай е именно и настоящият. Първоначално е възникнало трудовото правоотношение, а впоследствие въз основа на него е възникнало и обусловеното правоотношение по договора за квалификация. Основният правопораждащ факт, който обуславя отговорността на ответника е проявената от него недобросъвестност при възникване на трудовото правоотношение и създаденото от него заблуждение на ищеца относно основните параметри на трудовото правоотношение. Така изложените фактически твърдения следва да определят и спора като трудов по см. на чл. 357 от КТ, съгласно която разпоредба трудови са споровете между работника и служителя от една страна и работодателя от друга и относно възникването на трудовото правоотношение, какъвто спор е именно настоящият.

Съответно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК на окръжен съд са подсъдни исковете по граждански и търговски спорове с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете по трудови спорове, какъвто е именно настоящият, настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е процедил като е прекратил пред себе си производството по делото и го е изпратил за разглеждане по подсъдност на СРС.“

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като поставя следните въпроси: 1.Договорът за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ трудов договор ли е или граждански? , 2.Спорът между страните относно пълното неизпълнение от работодателя на договора за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ ли е или е гражданскоправен спор? , 3.Какъв е редът за реализиране на отговорността на работодателя за пълното неизпълнение на договора за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ? Общият гражданскоправен ред по чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД ли е или редът, предвиден в КТ, при положение, че в чл. 6, ал. 2 на заключителните разпоредби на същия договор е предвидено, че „за неуредените в този договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство? , 4.Спорът във връзка с ангажиране на деликтната отговорност на работодателя за недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ, трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ ли е или гражданскоправен спор? , 5.По кой ред се ангажира деликтната отговорност на работодателя при недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ? , 6.Спорът във връзка с претендиране обезщетение за причинени неимуществени вреди на работника от некоректното и недобросъвестно поведение на работодателя (недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ) трудов спор ли е по смисъла на чл. 357 КТ ли е или гражданскоправен спор? , 7. По кой ред се ангажира деликтната отговорност на работодателя за причинените имуществени вреди на работника от некоректно и недобросъвестно поведение на работодателя(недобросъвестно водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов договор и договор за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ) – по общия гражданскоправен ред по чл. 52, във връзка с чл. 12 ЗЗД ли е или по реда на КТ?

Моли се за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т.1 и 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба - [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като разгледа частната касационна жалба и изложението към нея съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно“ Договорът за придобиване на квалификация по чл. 235 КТ трудов договор ли е или граждански? “.

Преди да бъде отговорено на въпроса обаче, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г. о., намира, че следва да поясни следното:

Договорът, уреден с разпоредбата на чл. 235 КТ (Договор за квалификация с лице, което не работи)не се различава от договора предвиден в разпоредбата на чл. 234 КТ(Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация), с изключение на една от основните страни - обучаващият се няма качеството на работник или служител. Поради това юридическата характеристика на двата договора е еднаква. Поради това разпоредбите на чл. 234 КТ се отнасят и към характеристиките на договора по чл. 235 КТ.

За да отговори на поставения въпрос съдът намира, че е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК, опредметена в решение №227/19.4.2011 г. по гр. д.№1861/2010 г. на IV г. о., с което е прието, че „С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение, че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях важи изискването да са в писмена форма като условие за действителността им.“

Предвид изложеното следва да се приеме, че настоящият спор е граждански и за него са относими правилата за родова подсъдност по чл. 104, т. 4, предложение първо ГПК.

С оглед отговора на поставения въпрос частната касационна жалба се явява основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция се отмени, а делото да се изпрати за разглеждане като първа инстанция на Софийския градски съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч. гр. д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т. о, VI състав.

ОТМЕНЯ въззивно определение №2062/03.7.2018 г. по ч. гр. д.№2153//2018 г. по описа Софийския апелативен съд, т. о, VI състав, с което е потвърдено определение №5990/14.3.2018 г. по гр. д.№2516/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав, с което производството по делото е прекратено и делото изпратено на Софийския районен съд на основание чл. 105, във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК.

ИЗПРАЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: