Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 1630 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. Н. от гр. Пловдив, чрез процесуалния ѝ представител адв. Д. против решение № 2434/10.12.2021 г. по адм. д. № 2202/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 62,40 лева. Излага твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Редовно призован в съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – О. П. в представен по делото писмен отговор се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и обосновано да се остави в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се представлява. В постъпила молба на 19.04.2022 г. ответникът поддържа отговора на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че решението на административен съд - Пловдив като правилно следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от А. Н. срещу О. П. ОП „Паркиране и репатриране Пловдив“, с която се предявява иск на основание чл. 1 ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 62,40 лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени като пряк и непосредствен резултат от ПАМ - принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието и съгласието на собственика, дадена с устно разпореждане от 19.05.2019 г. на полицай от сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, отменена като незаконосъобразна с решение № 1469/02.07.2019 г., постановено по АНД № 1636/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С оспореното решение съдът е приел за неоснователен предявения иск за имуществени вреди.

За да отхвърли иска, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства е приел за установено, че в случая, действията на служителите на общинското предприятие са осъществени въз основа на властническо волеизявление на снабден с правомощията за това административен орган, както от министъра на вътрешните работи (Заповед № 8121з-1215/27.10.2016 г.), така и от кмета на О. П. (Заповед № 18 ОА 2593/06.11.2018 г.), като изричната разпоредба на закона - чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. предприемането на действията по фактическото осъществяване на административната принуда е станало, не въз основа на преценка на служителите на общинското предприятие, а въз основа на изричната разпоредба на закона. Направил е извод, че неизпълнението от страна на служителите на ОП „Паркиране и репатриране - Пловдив“ на постановената на основание чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5 б.“б“ от ЗДвП ПАМ, с оглед правилото на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, би било противоправно бездействие. По тези съображения е отхвърлил иска за имуществени вреди като неоснователен.

Решението е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и е приложил правилно материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест.

За да отхвърли иска, Административният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди.

Правилно съдът е приел, че паричното задължение, произтекло от незаконосъобразната ПАМ е неотносимо към законосъобразността на извършените действия от служителите на О. П. тъй като отмяната на волеизявлението, с което административната мярка е наложена, няма за последица определянето на фактическите действия по прилагане на ПАМ от страна на общината, защото тяхната законосъобразност се преценява към момента на извършването им по арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК.

Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на О. П. следва да бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2434/10.12.2021 г по адм. д. № 2202/2021 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА А. Н. от гр. Пловдив, да заплати на О. П. разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ