Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

София, 04.04.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 924 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт С. В., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд №1491/06.12.2022г. по в. г.д.№2187/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3568/16.11.2023г. по правния въпрос обобщен и уточнен от съда (съобразно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): за допустимите средства за доказване на умисъла в хипотезата на чл.203, ал.2 от КТ.

По него е налице формирана и трайно установена практика на Върховния касационен съд, част от която са решение № 180/01.02.2018 г. по гр. дело № 3502/2017г. на ІV г. о. и решение № 8/01.02.2018 г. по гр. дело № 1111/2017 г. на IV г. о. Според даденото в същата разрешение, разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Прието е още, че доколкото гражданскоправните норми не дефинират формите на вина (умисъл и непредпазливост), по отношение на тях намират приложение разпоредбите на наказателното право и по-точно чл.11 от НК, според която деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности (пряк или евентуален), или се касае до непредпазливост (съзнавана или несъзнавана), се определя...