Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 1646 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Скаптобара“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Г. Г., чрез адв. П., срещу Решение №4413/02.07.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №11889/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ №ФК-С794-0462484/16.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

В жалбата са въведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, аргументирани на първо място с тезата, че отразяването на спорната покупка в група „Г“ представлява операторска грешка, коригирана своевременно от търговеца, доказателствата за което са игнорирани от първостепенния съд. Поддържа се, че налагането на ограничителната мярка е в разрез с легитимно признатите цели на ПАМ и противоречи на целта на закона. С тези съображения се мотивира искане за отмяна на решението на АССГ и отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ, както и за присъждане на разноските, направени от дружеството пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ София, главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба, моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатеното в полза на адв. П..

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С794-0462484/16.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бистро "Скаптобара“, намиращ се в гр. София, ул. "Искър" №11А, стопанисван от „Скаптобара“ ООД и е забранен достъпът до него за срок от 2 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Според фактическите установявания на Административен съд София-град на 27.10.2020 г. в 12,52 ч. е направена контролна покупка на храна за вкъщи на 2 бр. порция брауни, заплатена в брой от инспектор по приходите, за което е издаден ФКБ №0048615/27.10.2020 г., от чието съдържание се изяснява, че поръчаната храна за вкъщи 2 бр. порция брауни е регистрирана в група „Г“, но е следвало да бъде регистрирана в група „Б“ – стока, продажбите на която се облагат с 20% ДДС – нарушение по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н–18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. /Наредба Н–18/.

Административен съд София-градс е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според съда след като законодателят изрично е предвидил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението да приложи принудителна административна мярка, независимо от административнонаказателната отговорност на субекта и при положение, че се установяват предпоставките на посочената норма, то запечатването на обекта за срок от 2 дни и забраната на достъпа до него е в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определената от органа продължителност на мярката от 2 дни е към минималния предвиден от закона срок за прилагането й и е мотивирана с вида и тежестта на нарушението, местоположението на обекта и оборота от извършваната дейност. С оглед на установената фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест, съдът е приел, че ограничаването на правата на търговеца не надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона.

Решението е неправилно.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. В чл. 26, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт са дадени задължителните реквизити на фискалната касова бележка, един от които /т.7/ е код на данъчната група. В разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н-18/ 2006 г. е регламентирано задължението на лицата по чл. 3 да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.

В разглеждания случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата в данъчна група Б за стоки и услуги, чиито продажби се облагат с 20 % ДДС – чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Но разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно регистрирането на продажбите по данъчни групи според техния вид. Нарушаването на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл. 26 и чл. 27 от Наредбата, осъществява отделен състав на административно нарушение

По делото е безспорно установено, че контролната покупка на храна за вкъщи, извършена от орган по приходите на 21.10.2020 г., не е регистрирана в група Б по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата. При това положение се налага преценка попада ли това нарушение в обхвата на чл. 186, ал. 1, б. „а“ ЗДДС. Както правилно сочи касаторът, към датата на издаване на оспорваната ЗНПАМ /чл. 142, ал. 1 АПК/ разпоредбата има следното съдържание: „принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за доставка/продажба, а след новелата на нормата /изм. ДВ бр. 104/ 2020 г., в сила от 12.12.2020 г./ същата гласи, че ограничителната мярка се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Следователно извън обхвата на нормата е задължението на лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. да регистрират продажбите на стоки и услуги по данъчни групи според вида на продажбата. Това означава, че след 12.12.2020 г. за нарушение от вида на разглежданото не се издава заповед за налагане на ПАМ. Вярно е, че нормата няма предвидено обратно действие, но същата явно показва волята на законодателя в тази област, което обстоятелство следва да бъде зачетено.

Впрочем, видно от издаденото на 03.11.2020 г. сторно на операторска грешка, въвеждането на некоректната група по ЗДДС на стоката е отстранено в срока по чл. 31, ал. 4 от Наредба №Н–18/ 2006 г., за което административният орган е уведомен на 11.11.2020 г. Действително, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхното занятие, но както многократно ВАС се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. В този смисъл са решението по адм. дело № 11824/2020 г. на ВАС, I отделение и цитираната в него съдебна практика. При положение, че към момента на издаване на ЗНПАМ № ФК-С794-0462484/16.11.2020г. допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 2 дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касатора се следват разноските за двете инстанции, възлизащи на 2196 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. П. се възприема от съда като неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от нея процесуална защита, включваща не само изготвяне на обстойно аргументираните жалби, но и писмени становища по съществото на спора.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4413/02.07.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №11889/2020 г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-С794-0462484 от 16.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Скаптобара“ ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Г. Г., сумата 2196 лв. разноски по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА