Р Е Ш Е Н И Е

№ 405

гр. София, 16 февруари 2015 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...…М. Н….......……и в присъствието на прокурора…....…...........Димитър ГЕНЧЕВ….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1299 по описа за 2014 г.

Производството е образувано по касационен протест срещу решение № 92 от 02.07.2014г., постановено по внохд № 160/14г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателна присъда спрямо подсъдимия И. В. М. по нохд № 949/12г. на Варненски окръжен съд.

В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква обстоятелството, че апелативният съд не дал отговор в мотивите на решението си на изложените от прокурора доводи, наведени за пръв път в съдебното заседание на въззивната инстанция и не взел предвид заключенията на вещото лице. С това според вносителя на протеста бил нарушен и законът, тъй като съдът не съобразил действалите към инкриминирания период норми от данъчното законодателство – ЗОДФЛ отм. и ДПК отм., Прокурорът счита, че при прилагане на нормата на чл. 109, ал. 2 от ДПК отм. може да се приеме, че след като произходът на средствата, с които подсъдимият закупил от Германия леки автомобили е недоказан, а деецът не представя доказателства за необлагаемост на дохода, се счита, че доходът е неосвободен от облагане и недеклариран, с което е реализиран съставът на престъплението по чл. 257 във вр. с чл. 255, ал. 1 от НК отм., Предлага се решението да се отмени и делото се върне...