Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 1649 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1614/06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 577/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по жалба на „ЦБА“ АД – гр. Варна е отменен частично ревизионен акт № Р – 29002919008438 – 091 – 001/01.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1920/17.12.2020 г. на директора на посочената по – горе дирекция в частта за определени на дружеството задължения за данък върху социалните разходи, предоставяни в натура в размер на 99 300,97 лв. и лихви – 55 492,33 лв. Макар касационната жалба да се излагат редица съображения и относно отхвърлената част на жалбата на „ЦБА“ АД срещу ревизионния акт, за която не е подадена касационна жалба от дружеството, относно отменената част за данъка по чл. 204, ал.1, т. 2 ЗКПО се сочи от касатора, че са налице влезли в сила наказателни постановления, които представляват годно изпълняемо право, с изключение на случаите, в които са издадени за неспазване на разпоредби на материалния закон – чл. 415 от Кодекса на труда (КТ), чл. 190, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и др., които предвиждат по – дълъг срок за доброволно изпълнение от срока по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за обжалване на съответните наказателни постановления, увеличен с три дни. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 209, ал. 2 ДОПК, в който изчерпателно са изброени актовете за установяване на публично вземане, въз основа на които се предприема принудително събиране, а такива по аргумент от чл. 209, ал. 2, т. 5 ДОПК според касатора са влезлите в сила наказателни постановления. По отношение на тях от касационния жалбоподател са изложени аргументи, позовавайки се на систематичен анализ на разпоредбите на чл. 178, чл. 182 и чл. 221 ДОПК, че за пристъпване към принудително събиране на наказателните постановления не е необходимо да бъде изпращана покана за доброволно изпълнение, като длъжникът е този, върху който лежи тежестта да търси своя кредитор, в случая съответния публичен изпълнител и да плати в срок това, което дължи. Само по отношение на НП № В – 028368/15.04.2013 г., издадено от Комисията за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра ревизираното дружество е извършвало частични плащания и преди постановяване на обжалваното съдебно решение. Излагат се и доводи, че към ревизираните периоди дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което изискванията на чл. 208 и чл. 209, ал.1 ЗКПО за освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна и застраховка „Живот“, не са изпълнени. Изводът в касационната жалба е, че за посочените периоди на 2014 г. дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, поради което изискванията на чл. 208 и чл. 209, ал. 1 ЗКПО за освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна и застраховка „Живот“, не са изпълнени. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Тодорова.

Ответникът по касационната жалба „ЦБА“ АД – гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. В., я оспорва с искане да се остави като правилно обжалваното решение. В представения по делото писмен отговор по касационната жалба са развити съображения за оставяне в сила на обжалваното решение, както и в съдебното заседание пред настоящия касационен състав са представени и писмени бележки. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт, цитиран по – горе в частта за установените на „ЦБА“ АД задължения за данък върху социалните разходи, предоставяни в натура, първоинстанционният съд е приел, че В ГДД по ЗКПО за 2014 г. дружеството е декларирало необлагаеми социални разходи общо в размер на 1 199 159,73 лв., от които за ваучери за храна 539 010 лв. и за застраховки „Живот“ в размер на 659 983,05 лв., като въпреки издадени 3 бр. наказателни постановления на дружеството липсват образувани изпълнителни дела по тях. Според съда дружеството в първоинстанционното производство е провело успешно насрещно доказване, като е представило удостоверения на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на публични задължения. Тези удостоверения са квалифицирани от съда като официални свидетелстващи документи, изхождащи от Националната агенция за приходите и затова ги е кредитирал, а и същите според съда не са оспорени от ответника в процеса, поради което обвързват съда с материалната си доказателствена сила. При посоченото в тези удостоверения, че "ЦБА"„АД не е имало непогасени публични задължения към датата на тяхното издаване, вкл. непогасени задължения по образувани изпълнителни дела от публични изпълнители на НАП, съдът е отменил ревизионния акт в посочената част като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 204, ал.1, т. 2 ЗКПО третира като обект на облагане социалните разходи, предоставяни в натура, като в б. „а“ и „б“ са конкретизирани същите: - ваучери за храна и премии (вноски) за застраховка „Живот“. Не се спори по делото, че такива разходи от „ЦБА“ АД за период на 2014 г. са направени, като са посочени и конкретните размери за това – за ваучери за храна 539 010 лв. и за застраховки „Живот“ в размер на 659 983,05 лв. По отношение на ваучерите за храна, по делото е представена заповед № 1/15.01.2014 г. на изпълнителния директор на ревизираното дружество относно осъществяваната от него социална политика. Със заповед № 2/15.01.2014 г. на същия изпълнителен директор с предвидените и осигурени средства за социално – битово и културно обслужване се използват за ежемесечно осигуряване на премийни вноски по застраховка „Живот“. Тези социални разходи дружеството твърди, че са необлагаеми съгласно чл. 208 и чл. 209, ал.1 ЗКПО, поради което правилно съдът е приел, че за същите е налице данъчно облекчение. В посочените разпоредби на ЗКПО това данъчно облекчение е в зависимост от наличието на съответните условия, установени в тези правни норми, с които е налице освобождаване от данък върху социалните разходи по чл. 204 ЗКПО.

В 1, т. 34 от ДР на ЗКПО се съдържа дефиниция на понятието „социални разходи, предоставяни в натура“ и това са „отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки“.

Предвид посоченото по - горе в тази връзка по делото от „ЦБА“ АД са представени удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, за които обосновано съдът е приел, че представляват официални свидетелстващи документи, издадени от органи на НАП и същите имат материална доказателствена сила. Тези официални документи правилно съдът е приел, че доказват липса на подлежащи на принудително изпълнение на публични задължения към конкретния момент на предоставяне на ваучерите за храна и направените разходи за застраховки „Живот“. Следва да се сподели и направения извод от съда, че посочените ваучери за храна и застраховки времево са преди задълженията по влезлите в сила наказателни постановления, които са издадени съответно на 15.04.2013 г., 10.06.2013 г. и 10.10.2013 г. Освен това не е опровергано и установеното от решаващия съд, че и по 3 бр. наказателни постановления е налице плащане на задълженията през 2014 г., което неправилно не е взето предвид от ревизиращите органи и въпреки дадените от съда указания не са ангажирани доказателства за наличието на такива задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че в ревизионния доклад подробно са посочени датите на плащанията по посочените наказателни постановления. Липсата на предявени за принудително събиране на публични задължения на „ЦБА“АД не може да обоснове изложеното в касационната жалба за наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на ответника по касация по 3 бр. наказателни постановления, подробно описани и обсъдени от решаващия съд с оглед осъществените от дружеството плащания по тях.

Изводите на първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и законовата регламентация на събирането на публични задължения по наказателни постановления, които са влезли в сила – чл. 79, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 209, ал.1, т. 5 ДОПК и които се изпълняват по реда на събиране на държавните вземания по смисъла на чл. 163, ал. 2 и 3 ДОПК, както и при наличие на извършени от дружеството плащания по тях, е довело до постановяване на правилен правен резултат по делото. В тази връзка следва да се възприемат и мотивите на съда, че след като приходната администрация не е представила доказателства за образувани изпълнителни дела, нито извлечения от данъчно –осигурителната сметка на „ЦБА“АД за включване на задълженията по процесните наказателни постановления, а и при наличие на плащания по тях, правилно съдът е отменил в тази част ревизионния акт, като незаконосъобразен.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е правилно и не са налице допуснати от съда нарушения, които да водят до отмяна на решението в посочената част, поради което в същата част съдебният акт на Административен съд – гр.- Варна като правилен следва да бъде оставен в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Предвид изхода на делото и направеното искане за разноски от „ЦБА“ АД, на дружеството следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 5 000 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1614/06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 577/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ЦБА“ АД – гр. Варна направените разноски за касационната инстанция в размер на 5 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА