Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

София, 20.08.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА................................ и с участието на прокурора………..............….…............….., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 66 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 47/27.І.2014 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение частта от решение № 1615 на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в, от 15.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1635/2012 г., с която – като неоснователни – са били отхвърлени преки искове на съпрузите Г. и В. И. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени срещу ответното [фирма]-София, за разликата над 25 000 лв. и до размера на присъденото им от първостепенния съд обезщетение от 50 000 лв. за всеки един от тях, е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по правния въпрос: „За съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му” - в аспекта на съществуващата задължителна практика на ВКС за необходимостта от аргументиране както на това в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, но също и каква е конкретната степен на такова съпричиняване.

Оплакванията на съпрузите касатори Г. Д. И. и В.Н И. от [населено място] са били за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна...