Р Е Ш Е Н И Е

№ 398/2013 г.

гр. София, 06.08.2014 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 28 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря А. Д, като разгледа докладваното от съдия З.А гр. д. № 1933 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника О. [населено място], чрез адв. Д. Г. срещу решение № 1416/03.12.2012 г. по в. гр. дело № 1033/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 232/14.06.2012 г. по гр. дело № 620/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е осъдена [община] да заплати на [фирма] гр. Ст.З. обезщетение за лишаване от ползване в общ размер на 121 920.45 лв. за периода 30.09.2006 г. до 30.09.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете 30.09.2011 г. до окончателното изплащане на вземанията и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 29 971.40 лв. за периода 30.09.2008 г. до 30.09.2011 г. за ползване без основание на недвижимите имоти, описани в решението.

Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като след [община] се е разпоредила с процесните имоти преди началото на периода на претендираното обезщетение и не е ползвала реално имотите за този период, то не е налице обогатяване жалбоподателя, без да има основание за това, че ищецът не е установил увеличаване на имуществото на...