Р Е Ш Е Н И Е

№ 168

Гр.С., 29.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.5005 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е образувано по касационна жалба на И. С. В. срещу решение от 10.02.17 по г. д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс., в частта, с която е потвърдено решение от 30.06.16 по г. д. №.38811/14 на СРС, 55с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата над 14000лв. до 24000лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните лихви от датата на увреждането.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.

Третото лице помагач ЗД [фирма] не взема становище.

С определение №308/3.05.18 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса за обществения критерий за справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука. При определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил, че в конкретния случай увреждането се състои в Ч. /контузия на главата и сътресение на мозъка/ и спукване на главичката на лъчевата кост, че за значителен период от време движението на ръката е било ограничено, че в резултат на Ч. са възникнали усложнения-лек дискоординационен синдром...