Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от И. С. В. с искане за допълване на постановеното по делото решение №.168/29.11.18 в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на всички полагащи се в производството разноски – присъдил е само направените пред ВКС и не е увеличил размера на дължимите пред останалите инстанции съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

Ответната страна „Л. С“ЕАД оспорва молбата.

Третото лице помагач ЗД“Бул инс“АД не взема становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Молбата по чл. 248 ал. 1 пр. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Действително касаторът-ищец в първоинстанционното производство, е претендирал с касационната жалба всички направени по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, но с решението са присъдени само такива пред ВКС. От друга страна, по делото са налице доказателства за направени до настоящото касационно производство разноски от страните както следва: за ищеца - общо 3600лв. /2000лв. и 1600лв. платени адвокатски хонорари съответно за първа и втора инстанция/ - при присъдени с въззивно решение 544, 06лв.; за ответника – общо 513, 14лв. /100лв. за възнаграждение за вещо лице, 413, 14лв. за ДТ въззивно обжалване/ и полагащо се при пълно отхвърляне на иска юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 2099лв. за първа инстанция /за въззивна се претендират само разноски/ - при присъдени общо 1935, 40лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с решението. Поради това молбата за допълване е основателна. Като се има предвид, че възраженията за прекомерност на платените от ищеца адвокатски възнаграждения са неоснователни /те не надхвърлят минимума по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения 2099лв./ и че съразмерно на отхвърлената и уважената част от иска на ищеца се полагат 1659, 76лв., а на ответника – 1407, 82лв. (при изчислено съразмерно на отхвърлената част от иска юрисконсултско възнаграждение при база за пълно отхвърляне 2099лв.), при условията на компенсация на ищцовата страна следва да се присъдят 251, 94лв. При тези обстоятелства въззивното решение в частта за разноските следва да се отмени, вместо което на ищеца се присъди на основание чл. 78 ал. 1 ГПК общо сумата 251, 94лв. полагащи се разноски за първите две инстанции по компенсация.

Предвид променения резултат на спора пред касационния съд и разпоредбата на чл. 78 ал. 6 ГПК, ответната страна трябва да заплати по сметка на ВКС и общо 800лв. държавна такса, дължима за трите инстанции.

Настоящият състав констатира, че е допуснал грешка при пресмятането на крайната дължима на ищеца сума за разноски в касационното производство - при отразяване в мотивите, че му се полагат 1800лв. за адвокатски хонорар и 30лв. за ДТ, е извършено погрешно сумиране–сборът е вписан като 1860лв. вместо като 1830лв. При тези обстоятелства е налице очевидна фактическа грешка в частта от решението, касаеща разноските и имаща характер на определение - която следва да бъде поправена, като обективираната воля се приведе в съответствие с действителната – да се присъдят на ищеца 1830лв. разноски за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 247 ГПК и чл. 78 ал. 6 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №.168/29.11.18 по г. д.№.5005/18г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение от 10.02.17 по г. д.№.1057/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс. В ЧАСТТА, с която И. С. В. е осъден да плати на „Л. С“ ЕАД сумите 13, 14лв. и 10, 06лв. разноски, и В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 30.06.16 по г. д.№.38811/14 на СРС, 55с., в частта, с която „Л. С“ ЕАД е осъдено да плати И. С. В. сумата 553, 33лв. и И. С. В. е осъден да плати на „Л. С“ЕАД 1912, 20лв. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Летище СОфия“ЕАД да плати на И. С. В. на основание чл. 78 ал. 1 ГПК общо 251, 94лв. /двеста петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ разноски по компенсация пред СРС и СГС.

ОСЪЖДА „Л. С“ЕАД да плати по сметка на ВКС 800лв. /осемстотин лева/ държавна такса на основание чл. 78 ал. 6 ГПК.

ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №.168/29.11.18 по г. д.№.5005/18 на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските, като вместо „ОСЪЖДА „Л. С“ЕАД, ЕИК[ЕИК], да плати на И. С. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ още 10000лв. /десет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 14000лв. до сумата 24000лв., ведно със законните лихви считано от 21.08.11г. до окончателното изплащане, както и 1860лв. /хиляда осемстотин и шестдесет лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК“, да се чете правилното: „ОСЪЖДА „Л. С“ЕАД, ЕИК[ЕИК], да плати на И. С. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ още 10000лв. /десет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 14000лв. до сумата 24000лв., ведно със законните лихви считано от 21.08.11г. до окончателното изплащане, както и 1830лв. /хиляда осемстотин и тридесет лева/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: