№282

София, 01.07.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 263 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. К. В. против определение № 36 от 18.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1388/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е върната касационната жалба на В. К. В. против решение № 422 от 16.03.2009 г. по гр. д. № 2850/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено касационното производство.

Ответникът М. С. Т. е оспорила частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови атакуваното определение, съставът на съда е констатирал, че В. К. В. е подала касационна жалба против въззивно решение, с което е отхвърлен предявения от нея против М. С. Т. и К. С. С. ревандикационен иск по отношение на ид. ч. от нива с площ от 5.5 дка в м.”М”, землището на с. М., община Р., чиято данъчна оценка е 473 лв. Отчетено е, че въпреки дадената й възможност заинтересованата страна-касатор не е ангажирала други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определение в чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. над 1000 лв. и е направен извод, че касационната жалба е...