О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

С., 02.07.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от съдията К. М. гр. дело №

772 по описа за 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по молба на И. Г. Ч. за отмяна на влязло в сила определение № 638 от 8.07.2009 г. по гр. д. № 920/2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 344 от 2.07.2008 г. по гр. д. № 1149/2007 г. на Окръжен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от Ц. С. Ч. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху описаните имоти на наследници на Л. Г. Ч..

Ответниците по молбата Общинска служба „Земеделие”-гр.Р. и [община] не са изразили становище по същата.

Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:

Молителят се позовава на основанието по чл. 304 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Право на отмяна по чл. 304 ГПК има само трето лице, което не е участвало в производството, но спрямо което решението има сила с оглед чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. при необходимо другарство. В производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ наследниците на бившия собственик на земеделската земя нямат качеството необходими другари, тъй като с иска се цели установяване правото на възстановяне на собствеността, а съгласно чл. 14...