Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. С. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДО. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 1695 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 6792 от 18.11.2021 г. по адм. дело № 1561/ 2020 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № 550 по протокол № 80/ 25.07.2019 г. на същия административен орган, с което е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 1-III- част“, район „Искър“, при граници: бул. „К. П. , ул. „Тирана“, ул. „И. Б. бул. „К. Д. С. и м. ж. к. „Дружба 2-1 част“, в граници: ул. Копенхаген“, ул. „Обиколна“, бул. „Проф. Ц. Л. и план – схеми на техническата инфраструктура, в частта относно ПИ с идентификатор 68134.1505.1628, попадащ в УПИ IV – „за озеленяване с режим Тго“, кв. 42г, м. „Дружба 2-1 част“. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците М. Б., Б. Б., М. Б., Б. Б. и В. Б. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че решение № 550 по протокол № 80 от 25.07.2019 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ, 124 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, т. 2, т. 15, т. 16 и т. 34 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 т. 2 ЗУТ, чл. 22 ЗУТ, чл. 31, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 ЗУТ, чл. 32, чл. 33, чл. 35 и чл. 79 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 1-III- част“, район „Искър“, при граници: бул. „К. П. , ул. „Тирана“, ул. „И. Б. бул. „К. Д. С. и м. ж. к. „Дружба 2-1 част“, в граници: ул. Копенхаген“, ул. „Обиколна“, бул. „Проф. Ц. Л. в частта относно ПИ с идентификатор 68134.1505.1628, попадащ в УПИ IV – „за озеленяване с режим Тго“, кв. 42г, м. „Дружба 2-1 част“, е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като възражението на собствениците на имота срещу представения проект са разгледани общо с други възражения и са отхвърлени от органа без да са изложени мотиви. Съдът стига до извода, че одобреният проект за ПУП е в противоречие и с материалноправни разпоредби. Излага съображения, че предназначението на имота „за озеленяване с режим Тго“ не съответства на устройствената зона, предвидна по Общия устройствен план на Столична община, одобрен с решение № 960/16.12.2009 г. на Министерския съвет, която е жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Направено е заключение, че одобреният проект противоречи на чл. 16, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 ЗУТ, както и на чл. 134, ал. 3 ЗУТ, а също и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като с административния акт не е установен справедлив баланс между обществения и частния интереси.

Решението на Административен съд София – град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материалния закон.

В нарушение на чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК, регламентирищи събирането на доказателства, съдебният акт е постановен без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства за статуса на процесния имот с идентификатор 68134.1505.1628 по КККР на [населено място], по предходния план за регулация и застрояване на жилищния комплекс, одобрен през 1983 г., който само се споменава в съдебния акт. Не е изяснено има ли отреждане за имота по плана преди изменението и предвидено ли е застрояване и съответно не е установено в какво се изразяват промените в регулацията и застрояването по одобрения с оспореното решение ПУП-ПРЗ. Липсват и доказателства, които да установят изпълнението на условията на чл. 22, ал. 7 във връзка с ал. 6 ЗУТ. Цитираните текстове допускат поземлен имот да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, когато за него не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона (плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване). В случая по делото не е изяснено дали за процесния имот може да се предвиди застрояване и доказателства в този смисъл не са ангажирани, поради което не може да се преценени изпълнението на условията на чл. 22, ал. 7 във връзка с ал. 6 ЗУТ.

Всъщност разпоредбата на чл. 22 ЗУТ не е обсъдена от съдебния състав, въпреки че с решението на Столичния общински съвет се одобрява изменение на ПУП – ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс - план, който намира своята специална регламентация в чл. 22 ЗУТ, посочен и като правно основание за издаване на административния акт. В случая в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК специалният текст не е разгледан от съда и не са изложени съображения за съответствието на одобрения ПУП - ПРЗ за преструктуриране на „Дружба 1-III- част“ и ж. к. „Дружба 2-I- част“, район „Искър“ с изискванията на чл. 22 ЗУТ, с оглед спецификата на плана за преструктуриране, който предвижда промяна на структурата и застрояването, образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващи и нови сгради, а също и за обществено озеленяване и друго обществено предназначение.

Същевременно в съдебния акт са изложени съображения за противоречие на решението на общинския съвет с чл. 16, ал. 1- 6, ЗУТ. Цитираната разпоредба не е посочена като основание за издаване на оспореното решение на Столичния общински съвет, а и е неприложима, тъй като с план по чл. 16 ЗУТ се урегулират територии, които не са урегулирани, а в случая територията на жилищния комплекс е вече урегулирана с предходен план. Обратно на поддържаната от съдебния състав теза, несъответствието между посоченото в заповедта на главния архитект на Столична община, с която е допуснато изработване на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 1-III- част“ и м. ж. к. „Дружба 2-1 част“, район „Искър“ правно основание и това, възприето от органа с решението за одобряване на проекта за изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране, не обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ очертава териториалния обхват на производството по одобряване на проект за изменение на ПУП, но не определя правното основание за изменение на плана.

Допуснатите пропуски при събирането на относимите доказателства и липсата на мотиви за релевантните факти и приложимите правни норми са довели до постановяване на решението в противоречие с материалния закон, тъй като изводите на съда за незаконосъобразност на решението на общинския съвет в оспорената част са направени без да са установени релевантните факти, приложимите правни норми и съответно нарушение на изискванията на чл. 22 ЗУТ.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Поради това при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като събере релевантните за спора доказателства, включително чрез назначаване на вещо лице. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт и да изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6792 от 18.11.2021 г. по адм. дело № 1561/2020 г. на Административен съд София – град и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д. п/ МАРИЕТА МИЛЕВА