О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 805гр. София 01.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

Е. А.

изслуша докладваното от съдия Ел. Чаначева т. д. N1336/23 и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Д. К., М. И. К., Ц. К. К., ЕТ „К.-7—К. К.“ и „ Корнер“ЕООД против решение № 164 от 03.05.2023 г. по т. д. № 521/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по касация- „ УниК. Б. АД, [населено място], чрез пълномощника си - адв.К. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и е процесуално допустима.

С изложението по чл.284,ал.3, т.1ГПК, касаторите чрез пълномощника си – адв. М. П. – А. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са пространни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като са цитирани и съдебни актове на ВКС, които страната е свързала с нейното разбиране по спора. Така е твърдяно, че процесното решение противоречи на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС, като противоречието се изразява, според касаторите в неспазване на указанията относно тълкуването и приложението на материалния закон, при определяне на приложимия обективен пазарен индекс по договора, както и неотчитане от решаващия състав на ПАС на настъпилите промени в уговорения между страните и приложим по договора за кредит обективен пазарен индекс софибор в двете посоки - както в посока неговото увеличение, така и в посока неговото намаление, настъпило по време на действие на договора за кредит и двата анекса, а така също в и неотчитане от въззивния състав на въведения с договора за кредит и общите условия към него праг на промяна на лихвата, вследствие, на което в обжалваното решение, въззивният съд приложил погрешен погасителен план. Поддържано е противоречие с решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по тд 1504/018 г. по реда на чл.290 от ГПК ВКС и с решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС, ТК, I отделение, по т. д.3686 / 2014г.,като противоречието се изразява в неправилно приложение на материалния закон, при отказ / пропуск на въззивният състав да прогласи цялостна нищожност на двата анекса по договора поради допуснато нарушение на императивните норми на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради неравноправност, на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП. Поддържано е противоречие с решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС, ТК, Iт. о., по т. д.№ 535 по описа за 2016 г., както и с решенията на СЕС относно въведената забрана за съда да изменя валидно уговореното между страните съдържание на процесния договор за кредит в случай, че прогласи нищожност поради неравноправност на някои договорни клаузи. Твърдяно е и противоречие с т.18 от ТРОСГТК № 4 /13г., както и с ТРОСГТК № 8/2017 г., в частта, съгласно която, за да е настъпила предсрочна изискуемост по кредита, оттам - за да се дължи лихва за забава върху предсрочно изискуемата главница, е необходимо да са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост по кредита. В тази връзка е поставен въпросът 1/ „ Дали при забава на кредитора У. Б. АД и виновно неизпълнение на договора от негова страна, изразяващо се в неправилно определяне размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита въз основа на нищожни договорни клаузи и в нарушение на валидно уговорената между страните методология за изчисление и изменение на лихвата по кредита, при отчитане единствено повишението на приложимите пазарни индекси 1-месечен софибор и 3-месечен софибор, но не и тяхното намаление, както и при удържане от кредитната сметка на длъжника на суми в повече от реално дължимите по договора, а така също дали при неизпълнение задължението на банката да информира своевременно длъжника колко точно дължи като месечни погасителни вноски съобразно валидно уговорените между страните ценови условия по кредита, дали така описаната кредиторова забава освобождава напълно длъжника от последиците на собствената забава, на основание чл.96 от ЗЗД, като обосновава липса на материалната предпоставка за настъпила предсрочна изискуемост по кредита?“ и 2/ „. Дали неизпълнение или забава на длъжника, което се дължи и на гореописаните обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може и е бил длъжен да отчете съпричиняване на вредите, като намали евентуално дължимото обезщетение за забава или освободи длъжника от отговорност, на основание чл.83 от ЗЗД?“ Процесното решение според касатора противоречи и на ТРОСГТК № 8/2017 г., тъй като е твръдяно, че съдът е присъдил суми за възнаградителна лихва и неустойка извън процесния период, въпреки факта, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е налице забава на длъжника. Поддържано е още, че „процесното решение“ противоречи на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение 1/ 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС, ТК, I

отделение, по т. д.3686 по описа за 2014г. , както и на решение по дело С-243/08 на СЕС по въпроса – „Вмененото служебно задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи, да възлага по свой почин събиране на доказателства и да остави неприложени неравноправните клаузи, като тълкува същите по благоприятен за

длъжника начин, освен когато длъжникът се противопостави на прогласената неравноправност. „ По така формулираното като въпрос било налице основание за допускане до касация както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по т.2 на същия текст -въпросът бил решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. /напр. решение по дело С-243/08 на СЕС/. След тези оплаквания е посочено -.“ На основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК

: налице е правен въпрос, пряко свързан с предмета на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаещ правните последици, пълното или частично освобождаване на длъжника от отговорност при установена забава на кредитора да изпълни своите насрещни задължения по договора за кредит“. Формулирани са въпросите – „1. Съставлява ли констатирана от съда забава на кредитора /неизпълнение на кредиторово задължение/ по двустранен договор /какъвто е договора за кредит/ правно значим факт, елемент от обективните материални предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, от категорията на негаторните материално - правни предпоставки, които не следва да бъдат налице? 2. Дали забавата на кредитора по смисъла на чл.95, предложение второ от ЗЗД / неоказване от кредитора на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си/ освобождава длъжника от последиците на забавата на основание чл.96 от ЗЗД, оттам - обосновава липса на материалната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по чл.60, ал.2 от ЗКИ? В този случай /при забава на кредитора/ следва ли съдът да освободи изцяло длъжника от отговорност, доколкото съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина? Полага ли се на кредитора оебзещителна, респ. законова лихва и в какъв размер, в случай че същият се намира във виновна забава да изпълни своите насрещни договорни задължения, с което препятства изпълнението задълженията на длъжника? 3. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1.а от процесния договор за кредит в частта на уговорената методология за промяна на лихвата по кредита, определяна като сбор на обективен пазарен индекс 1-месечен софибор плюс договорна фиксирана надбавка от 2,573 пункта, при уговорен праг на промяна на лихвата от 1 процентен пункт съгласно т.10.5 от договора за кредит? 4. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1 от Анекс № 1 от 14.09.2009 г., в частта на уговорената методология за промяна на лихвата по кредита, определена като сбор на обективен пазарен индекс 1-месечен софибор, плюс премия 3 пункта плюс договорна фиксирана надбавка 4,817 процентни пункта, при уговорен между страните праг на промяна на лихвата от 0,50 процентни пункта съгласно т.9.4 от Общите условия, при които У. Б. предоставя ипотечни кредити на физически лица, приложими към Анекс №1 ? 5. Съответстват ли на изискванията на чл.58 от ЗКИ, респективно попадат ли в хипотезиса на изключението по чл.144, ал.3, т. от ЗЗП договорните разпоредби на т.4.1 от Анекс № 2 от 27.10.2014 г., в частта на уговорената методология за промяна на лихвата по кредита, определена като сбор на обективен пазарен индекс 1-месечен софибор, плюс премия 3 пункта плюс договорна фиксирана надбавка 4,817 процентни пункта, при уговорен между страните праг на промяна на лихвата от 0,25 процентни пункта съгласно т.9.4 от Общите условия, при които У. Б. предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи - ипотечни кредити, приложими към Анекс №2 ?6. Налице ли е валидно уговорена методология за изчисление и изменение на възнаградителната лихва по договора и по двата анекса съобразно изискванията на закона, при съобразяване рамките на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и императивните изисквания на закона?7. Има ли право, респ. длъжен ли е съдът да прогласи нищожност поради неравноправност на договорната разпоредба на чл.4.1.а от процесния договор за кредит, на т.4.1. от Анекс № 1 и на т.4.1 от Анекс № 2, респ. на т.10.5 в частта на уговорения праг на промяна на възнаградителната лихва от един процентен пункт по договора за кредит, както и на т.9.4 от Общите условия на банката в частта на уговорения праг на промяна на възнаградителната лихва от 0,50 % по Анекс 1 и праг на промяна от 0,25 % по Анекс № 2, при условие че валидността на същите разпоредби не е въведена в доклада като предмет на делото, не е изискано становището на страните относно валидността на цитираните разпоредби, съдът не е попитал изрично длъжника - ответник дали счита за нищожни или се противопоставя на прогласяването нищожността на тези разпоредби? В случай, че длъжниците не се противопоставят на действието на чл.4.1.а от процесния договор за кредит, а така също на действието на т.4.1. от Анекс № 1 и на т.4.1 от Анекс № 2, както и на въведените прагове на промяна на лихвата по договора и двата анекса, но напротив поставят нарочни задачи на вещото лице да направи изчисления при зачитане на същата методология за изменение на лихвата по кредита, следва ли съдът да зачете валидното действие на цитираните договорни разпоредби?8. При прогласяване нищожността поради неравноправност на договорна разпоредба, обвързан ли е съдът от изискването на чл.147, ал.2 от ЗЗП да тълкува условията на договора по благоприятен за потребителя начин?9. Има ли право съдът на свободна преценка кои клаузи от договора за кредит да приложи и кои да остави неприложени, в случай че същите не са въведени в предмета на делото, спрямо тях не е предявено възражение за нищожност поради неравноправност, респ. длъжникът се е противопоставил на тяхното прогласяване като нищожни?10.При прогласяване нищожността на част от договорните разпоредби има ли право съдът да изменя съдържанието на самия договор за кредит, като не зачита валидните разпоредби на договора, които не са прогласени за нищожни?11. Има ли право съдът да не приложи разпоредбата на чл.4.1.а от процесния договор за

кредит, т.4.1. от Анекс № 1 и т.4.1 от Анекс № 2, както и въведените прагове на промяна на

лихвата от 1 процентен пункт по договора, праг на промяна от 0,50 % по Анекс № 1 и праг на

промяна от 0,25 % по Анекс № 2, без изрично да е прогласил нищожността на същите

разпоредби в обжалваното решение?12. Нищожни ли са двата анекса, представляващи допълнителни споразумения за реструктуриране на кредита, в случай че същите не предоставят облекчения за длъжниците, но напротив утежняват тяхното финансово състояние? Какви са нормативните изисквания за реструктуриране на кредитите? В кои случаи може да се приеме, че споразуменията за реструктуриране на кредита предоставят облекчение за длъжника и в какво могат да се изразяват тези облекчения? При условие, че едно споразумение предоставя едновременно облекчения /във формата на намалена лихва за кратък период/ и финансови утежнения /във формата на увеличена лихва за друг период и/или по-високи общи разходи по кредита, какви са критериите, въз основа на които да бъде направена преценка дали същото допълнително споразумение като краен ефект предоставя облекчения и отговаря на нормативните условия за реструктуриране на кредита, респ. дали допълнителното споразумение утежнява положението на длъжника и не отговаря на нормативните условия за реструктуриране на кредита?13. Попада ли забавата на кредитора, респ. неизпълнението на неговите договорни задължения да определи правилно размера на приложимата възнаградителна лихва и/или дължимите месечни погасителни вноски по кредита, както и забавата на кредитора да представи на длъжника пълна, ясна и изчерпателна преддоговорна информация относно всички дължими разходи по кредита, сред правно значимите факти, които подлежат на установяване пред съда и следва ли същите факти да бъдат въведени в предмета на делото, при предявено възражение на длъжника относно тяхното настъпване, доколкото посочените факти на кредиторовата забава са от значение за изискуемостта на спорното право и за забавата на самия длъжник /за настъпване на падежа, за изискуемостта на дълга и за забавата на длъжника/ по смисъла на чл.146, ал.1 от ГПК, чл.147 от ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК?14. Дали забавата на кредитора да изпълни вмененото му по договора задължение да определи правилно размера на приложимата възнаградителна лихва и/или размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита, забавата на кредитора да предостави на длъжника пълна, ясна и изчерпателна преддоговорна информация относно всички дължими разходи по кредита, както и забавата на кредитора да изпълни всички останали задължения по договора за кредит са правно значими факти, които попадат в приложното поле на чл.95 от ЗЗД и може да се квалифицират същите факти като забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД?15. Дали забавата на кредитора по смисъла на чл.95, предложение второ от ЗЗД да определи правилно размера на приложимата възнаградителна лихва и/или да определи правилно размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита може да се квалифицира като забава на кредитора по смисъла на чл.95, предложение второ от ЗЗД -неоказване от кредитора на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни своето задължение? Ако отговорът на този въпрос е положителен, то дали неправилното определяне от кредитора размера на приложимата възнаградителна лихва и размера на дължимите месечните погасителни вноски по кредита е правно значим факт, който попада в приложното поле /хипотезиса/ на чл.96 от ЗЗД и същата кредиторова забава освобождава длъжника от последиците на неговата забава, в това число дали тази кредиторова забава обосновава липсата на материалната предпоставка за обявяване напредсрочна изискуемост на кредита, като възлага върху кредитора всички необходими разноски, направени поради собствената му забава?16. Дали забавата на кредитора по смисъла на чл.95, предложение второ от ЗЗД / неоказване от кредитора на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си/ освобождава длъжника от последиците на забавата на основание чл.96 от ЗЗД, а оттам - обосновава липса на материалната предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита по чл.60, ал.2 от ЗКИ?17. Относима ли е нормата на чл.96, предложение второ от ЗЗД при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.60, ал.2 от ЗЗД? Съставлява ли констатирана от съда забава на кредитора по двустранен договор /какъвто е договора за кредит/ правно значим факт, елемент от обективните материални предпоставки, които възпрепятстват обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, от категорията на негаторните материално-правни предпоставки, които не следва да бъдат налице, за да настъпи предсрочна изискуемост на кредита?18. Съставляват ли нарушение на договора от страна на кредитора следните действия, респ. при какви условия същите могат да бъдат приети като виновно неизпълнение на договора от страна на кредитора, с предвидените последици за освобождаване на длъжника от отговорност при забава на кредитора по чл.95 от ЗЗД , съответно освобождават ли длъжника от последиците на забавата съгласно чл.96 от ЗЗД цитираните действия на кредитора: включването на нищожни поради неравноправност договорни разпоредби в типовия договор за кредит, прилагането на нищожните разпоредби в договорните правоотношения с потребителя, неправилно определяне от кредитора размера на приложимата възнаградителна лихва и/или размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита и/или размера на остатъчната главница и останалите задължения по кредита? 19. По отношение на кои задължения /за главница, договорни лихви, такси, неустойки и обезщетителни лихви/ следва да се уважи предявения иск и по отношение на кои задължения следва да се отхвърли искът на кредитора по чл.422 от ГПК по един двустранен договор за кредит при констатирана забава от страна на кредитора? При забава на кредитора да определи правилно размера на дължимите месечни погасителни вноски по кредита /при неустановени по размер или неправилно установени по размер месечни погасителни вноски по кредита/ налице ли е забава на длъжника, ако не заплати същите неправилно установени по размер вноски и задължения преди преустановяването на неизпълнението от страна на кредитора /преди коригиране и правилно определяне размера на дължимите месечни погасителни вноски от страна на кредитора/? 20. При забава на кредитора, изразяваща се в неизпълнение или нарушение от кредитора на валидните разпоредби на двустранния договор за кредит дали и в кои случаи длъжникът изпада в забава? При забава на кредитора дали и от кой момент длъжникът дължи неустойка, обезщетителна лихва и законна лихва за забава? 21. В този случай /при забава на кредитора, при неправилно определяне размера на приложимата възнаградителна лихва или при неправилно определени по размер погасителни вноски и остатъчна главница по кредита/ следва ли съдът да освободи изцяло длъжника от отговорност, доколкото съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина? Полага ли се на кредитора обезщетителна, респ. законова лихва и в какъв размер, в случай че същият се намира във виновна забава да изпълни своите насрещни договорни задължения, с което препятства изпълнението на задълженията от страна на длъжника? 22. Какви са предпоставките за освобождаване на длъжника от последиците на забавата по смисъла на чл.96 от ЗЗД и от отговорност по смисъла на чл.81 от ЗЗД при договорите за кредит, сключени с потребител - физическо лице? 23. Дължи ли длъжникът съдебни разноски /отговорност за разноски/ при забава на кредитора? Намира ли приложение разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за съдебни разноски? / Съгл. чл.83, ал.2 от ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин?“ Други доводи не са развити.

Касаторите, чрез пълномощника си не обосновават извод за наличие предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

За да е налице поддържаното от тях основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, те следва да поставят правен въпрос, който следва да произтича от решаващи мотиви на въззивното решение, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, както и да обосноват допълнително основание – противоречие при разрешаване на така формулирания въпрос с разрешение дадено от ВКС, респ. ВС в конкретно посочен акт. В случая касаторите, чрез пълномощника си, във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставили два въпроса. Първият и вторият, поставени в тази връзка въпроси не са релевантни, поради това, че са свързани с конкретното доказване по конкретното дело а и са изведени изцяло от защитната теза на страната, съдържателно изведена от неустановени и ирелеватни за спора обстоятелства. Не е релевантен и третият въпрос поставен във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не само защото не е свързан с решаващите мотиви на съда но и интерпретира неправилно неговото процедиране, тъй като същия служебно е обсъждал неравноправност на клаузите, като е изложил съображения за правилност на решението в тази насока на първостепенния съд за уважаване поддържаната нищожност на уговорките, без дори да мотивира всички предпоставки, основната, от които е доколко и кои от тях са потребители съобразявайки това, че не е следвало да постанови решение в тяхна вреда, с оглед подадената въззивна жалба. За пълнота, освен, че не е поставен релевантен правен въпрос, страната не обосновава и довод за наличие предпоставките на поддържаните основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като пространните й оплаквания са такива за неправилност на решението, а не са обосновани, като разрешаващи правен въпрос различно от посочените съдебни актове. Така например, оплакванията свързани с настъпилата предсрочна изискуемост, изобщо не държат сметка относно мотивът на въззивният съд констатирал, че в хода на производството е изтекъл срока на договора, а като правна последица от това е изискуемостта на всички вноски, поради настъпване на падежа им. Извън това, свързано с доказване по делото е и обстоятелството, че страната е била уведомена и за това, че кредиторът е направил договора предсрочно изискуем. Т.е. касаторите в случая, с оглед така поставените въпроси и допълнителен критерий не обосновават извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

Заявените от касаторите множество въпроси общо посочени като такива, които са свързани с вече разгледаните оплаквания също не обосновават довод за наличие на общо основание. Така в по-голямата си част тези въпроси не са правни, а фактически. Съдържателно първите десет въпроса, освен фактически са и несвързани с решаващ мотив, тъй като съдът не е разглеждал методологията, по която се определя лихвата, след като първостепенния съд е признал за неравноправни тези клаузи, обстоятелство отчетено от решаващия състав. Същото е относимо и към втората половина на въпросите, доколкото е въведено оплакване за забава на кредитора, като основно съдържание на тези въпроси – обстоятелство което също не е формирало решаващ извод на състава, а съответства на защитната теза на касаторите, които дори не са посочили кое задължение, произтичащо от договора за кредит като поето от банката, кредиторът не е изпълнил, като не е направена разлика между право и задължение. Извън това, по отношение на тези въпроси липсва каквото и да било обосноваване на допълнителен критерий дори и да се приеме, че от същите може да бъде изведен релевантен. Страната не е обвързала тези въпроси с нито един съдебен акт, за който да твърди, че съдът ги е разгледал в отклонение от практика на ВКС, ВКС или СЕС. Мотивите на въззивното решение, формират правни разрешения, с които е обосновано разбирането за неоснователност на възивната жалба и общото основание трябва да бъде изведено от така приетите разрешения. В случая въпросите произтичат от становище на жалбоподателите и затова не носят характеристиките на общи предпоставки. Касационният контрол не се допуска по такива въпроси, тъй като производството във фазата на касационното обжалване няма за цел проверка на правилността на изложените от страните становища. В изложението липсват и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдебна практика, която се нуждае от промяна или актуализация в хипотезата на точно приложение на закона или съществуващи според касатора непълноти, неясноти или противоречие на конкретно посочени от него правни норми в хипотезата на развитие на правото /виж в този смисъл разясненията на ОСГКТК на ВКС, т. 4 по тълкуване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящата инстанция намира, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 164 от 03.05.2023 г. по т. д. № 521/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: