Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 511051 от 15.12.2020 г., подадена от Б. Г. Р., представлявана по пълномощие от адвокат Г. Ч. от САК, с която се иска отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 990 от 27.02.2020 г., постановено по в. гр. д.№ 553/2019 г. по описа на ОС - Благоевград.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по молбата за отмяна Г. П. Н. чрез адвокат П. С. от АК - Б.. Възразява срещу допустимостта на молбата от гледна точка на формулирания петитум с довод, че отмяната е способ за проверка на първоинстанционни, а не въззивни решения. Възразява и срещу основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с Определение № 93 от 26.05.2021 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна, както по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Атакуваното решение на ОС – Благоевград е въззивно. С него е отменено Решение № 2199 от 10.05.2019 г., постановено по гр. д.№ 735/2017 г. на РС – Разлог и вместо това е отхвърлен предявеният от Б. Г. Р. срещу Г. П. Н. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че, по силата на н. а. за дарение № 192, том VІ, д.№ 1643/1975 г. на РРС, ищцата (сега – молител) е собственик на 314 кв. м. от УПИ ** в кв. 29 по плана на [населено място], [община], целият с площ 878 кв. м., която реална част принадлежи към собственото й дворно място - имот с пл. сн.№ * в кв. 33 по плана на [населено място]. С Определение № 528 от 26.11.2020 г. по гр. д.№ 1804/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационно обжалване и въззивният акт е влязъл в сила.

С молбата за отмяна се излага, че исковата молба е депозирана на 20.06.2017 г., а скоро след това е и вписана (последното е настъпило на 07.08.2017 г.). Независимо от това, с н. а. от 29.08.2017 г. Г. П. Н. и съпругата му дарили 9/10 ид. ч. от своя УПИ ** в кв. 29 по плана на [населено място] на дъщерите си. Този нотариален акт е представен с молбата за отмяна, за да обоснове разбирането на молителката, че той е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и има „изключително съществено значение” за изхода от спора. Молителката счита още, че е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК поради извършено „престъпление от страна”, тъй като „стореното от Н. със сигурност е незаконосъобразно и осъществената сделка следва да бъде отменена”. По-нататък в текста на молбата е изложено несъгласието на молителката с формираните от първоинстанционния и въззивния съд изводи от фактическа и правна страна.

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

На следващо място, основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Наред с това се изисква установеното по надлежния ред престъпление да е обусловило постановения от съда правен резултат. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано).

Нито една от посочените предпоставки от фактическите състави на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не е налице в случая. Извършеното на 29.08.2017 г. от Г. П. Н. и съпругата му действие на разпореждане не е забранено от закона и не е неправомерно от гледна точка на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По аргумент от чл. 226, ал. 1 – 3 ГПК в правната доктрина и в съдебната практиката неотклонно се приема, че предявяването на иск за собственост не лишава страните от правото им да извършват действия на разпореждане с предмета на спора. Последицата от такова действие не е порок нито на разпоредителната сделка, нито на съдебното решение по иска за собственост, а разпростиране субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гражданско-правния спор и по отношение на лицето, в полза на което страна по висящото гражданско дело е сключила сделка на разпореждане (чл. 226, ал. 3 ГПК). При това, тъй като приобретателят на спорното право участва в процеса чрез своя процесуален субституент по чл. 226, ал. 1 ГПК, този приобретател не разполага с правото да иска отмяна на обвързващото го влязло в сила решение нито при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, нито при условията на чл. 304 ГПК. След като самият приобретател не разполага с право да атакува влязлото в сила решение (дори когато то е неблагоприятно за него), такова право въобще не може да бъде признато на насрещната по делото страна, независимо от изхода на спора. С други думи – за изхода на спора е съвършено ирелевантно дали ответникът по иск за собственост се е разпоредил с предмета на спора в хода на делото, поради което документът, обективиращ такава сделка нито има значението на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обосновава отмяна при условията на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

В преобладаващата си част молбата за отмяна съставлява изложение, обективиращо несъгласието на молителката с резултата, постановен от ОС - Благоевград, както и искане в настоящото производство да се извърши нов анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на което да се постанови отменяването на въззивното решение. Подобни действия надхвърлят правомощията на ВКС, регламентирани с чл. 303 и сл. ГПК, съобразно които производството по глава ХХІV от ГПК не е обжалване и няма за предмет установяване пороци на атакуваното решение, а е самостоятелно, извънинстанционно производство, което може да има за резултат отменяването на влязъл в сила съдебен акт само в случай, че са налице предпоставките по някой от изчерпателно уредените в Закона състави, предвидени с чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Предвид отсъствието на релевираните от молителката предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да се присъдят разноски за защитата му пред ВКС. Искането е основателно и доказано за сумата 2 000 лв., представляващо възнаграждение за един адвокат, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 0000193817 от 29.04.2021 г. (л. 43).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Решение № 990 от 27.02.2020 г. по в. гр. д.№ 553/2019 г. по описа на ОС - Благоевград.

ОСЪЖДА Б. Г. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Н. сумата 2 000 (две хиляди) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: