Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД“А. Б“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 271 от 29.04.2021 г. по в. т.д. № 2495/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 23 от 18.01.2021 г., в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.

Частният жалбоподател счита атакуваното въззивно определение за неправилно. Твърди, че апелативният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на ищеца в завишен размер, в нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита, че определеният адв. х. е несъразмерен на уважената част от иска. Освен това, сочи, че разноските за депозит за вещо лице, които ищцовото дружество е сторило в първоинстанционното производство, са в размер на 200 лв., а не 400 лв., както е приел САС. При съобразяване на изхода на делото, тези разноски също следва да се определят съразмерно с уважената част от иска, или 112.36 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответното търговско дружество - „Мар-Крафт“ ООД не е заявило становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

За да отхвърли постъпилата от ЗАД „А. Б“ АД молба с вх. № 3307 от 04.03.2021 г., в частта й, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на ищеца разноски, въззивният съдебен състав е приел, че дължимото адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите е в размер на 1 298.63 лв., а с решението си съдът е присъдил по 1 200 лв.

Определението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.

С въззивното решение, след частична отмяна на решението на Софийския градски съд по т. д. № 402/2020 г., предявеният от „Мар - Крафт“ ООД срещу ЗАД „А. Б“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен частично – до размер на 25 621.14 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска. За разликата до пълния предявен размер от 45 602.51 лв. САС е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно решение. В тежест на ответното застрахователно дружество са възложени разноски, както следва: 2400 лв. – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство; 1 537.27 лв. - внесена държавна такса и 400 лв.- разноски в производството.

С депозираната от застрахователното дружество молба по чл. 248 ГПК е поискано допълване на решението в частта за дължимите му се разноски /с оглед частичното уважаване на исковата претенция/, както и изменение на решението в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца разноски. Уважаването, от страна на САС, на искането за допълване на решението, не е атакувано от ищцовото дружество.

Предмет на настоящото частно производство е определението, в частта, с която апелативният съд е постановил отказ да намали размера на дължимите в полза на ищеца разноски. Следва да се отрази, че въззивният съд е формирал извод само по отношение разноските, съставляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Липсва произнасяне по молбата за изменение на разноските, изразяващи се в заплатен от ищеца депозит за автотехническа експертиза, назначена и приета от Софийски районен съд /преди допускане на увеличение на цената на иска и изпращане на делото за разглеждане от Софийски градски съд/. Молителят не е поискал допълване на определението в срока по чл. 250 ГПК, поради което частната жалба в тази й част е без предмет и не би могла да бъде разгледана от ВКС.

При инстанционното разглеждане на делото ищецът е представил доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар по 1 200 лв. за всяка от инстанциите. Възлагането на разноските в тежест на ответника следва да е съразмерно с уважената част от иска. В зависимост от изхода на материалноправния спор пред въззивната инстанция, не би могло да се възприеме, че посочената от съда сума в размер на общо 2 400 лв. е изцяло дължима. В случая, при спазване на диспозитивното начало в процеса, ВКС дължи произнасяне съобразно формулираното в молбата по чл. 248 ГПК искане за намаляване на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение до 2 132.68 лв. /общо за двете инстанции/, макар дължимото адв. в.ие, определено съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, да е под този размер. До последния посочен размер искането по чл. 248 ГПК следва да се прецени като основателно.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 271 от 29.04.2021 г. по в. т.д. № 2495/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ЗАД „А. Б“ АД за изменение на постановеното по делото решение № 23 от 18.01.2021 г., в частта за присъдените в полза на „Мар-Крафт“ ООД разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 23 от 18.01.2021 г. по в. т.д. № 2495 на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, в частта, с която ЗАД „А. Б“ АД е осъдено да заплати на „Мар-Крафт“ ООД разноски за един адвокат за първоинстанционното и въззивно производство, като намалява тези разноски от 2 400 лева на 2 132.68 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: