Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр. София, 29 март 2024 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

В. М.

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора С. М. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 226/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурора с доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Атакува се присъда № 65/16.11.23г., постановена по ВНОХД № 1148/23 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда на Районен съд – Провадия, постановена по нохд № 110/2023г. и вместо нея :

- подс. Ж. Г. Ж. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по чл. 144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК;

- подс. Ж. Ж. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, като на осн. чл. 336, ал.1, т.4 от НПК е прието, че деянието съставлява административно нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ и на подсъдимия е наложено на осн. чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършени непристойни действия на публично място.

Протестът се поддържа в съдебно заседание.

Подсъдимият Ж. Ж. и неговият защитник не се явяват. В молба молят въззивната присъда да бъде оставена в сила, а протестът – без уважение.

Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, сочените основания и доводите на страните, намира следното:

Така подаденият протест не може да предизвика касационна проверка, поради което следва да се остави без разглеждане.

При прочита на съображенията, изтъкнати в него и допълнението му, се установява, че в тях се съдържат оплаквания срещу диспозитивите на въззивната присъда относно двете обвинения, за които е бил предаден на съд подсъдимия Ж. – по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.1 от НК и по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК. Същевременно обаче се сочат твърде общи, неясни като последици и бланкетни доводи за неправилна аналитична дейност на решаващия съд с единствения аргумент, че съдът не е разпитал лично „непълнолетните свидетели“, а е „изключил техните показания от доказателствения материал“. В допълнението отново общо е посочено, че съдът не е проверил обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, а е постановил оправдаването на подсъдимия на основата на „теоретични заключения“, които „няма как да бъдат проверени“, тъй като във въззивното производство не били събрани доказателства, които да ги подкрепят. Твърди се, че мотивите на съда били вътрешнопротиворечиви относно това носил ли е подсъдимият пушка или не. Доводи се развиват и относно заключенията за „сетивност“ на един от свидетелите, като се претендира проверка на това обстоятелство чрез разпит на този свидетел.

В обобщен вид се предлага собствена интерпретация на доказателствата и на това какво е възприел първостепенния съд и защо то е правилното, а не възприетото от фактическа и правна страна от въззивния съд.

Добре е видно, че протестът и допълнението са бланкетни, тъй като отразяват единствено недоволство от постановения въззивен акт, поради допуснати процесуални нарушения, без обаче да са уточнени в какво точно те се изразяват, защо са съществени, както и не са посочени каквито и да било фактически аргументи и юридически съображения в подкрепа на посоченото касационно основание. При това положение, бланковият протест, не би могъл да определи рамките на касационната проверка и поставя в невъзможност касационната инстанция да изпълни задължението си по чл. 354 от НПК, защото не може да отговори на оплаквания и доводи, които не само обективно липсват, но и по същността си (дори при най - широк прочит) представляват единствено оплакване за необоснованост, което е вън от основанията за касационен контрол посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК.

Многократно касационната инстанция е пояснявала в съдебните си актове, че една от същинските отлики между въззивната и касационната проверка е във възможността на съответната инстанция да извършва проверка по законосъобразността и правилността на проверявания съдебен акт изцяло и служебно - без конкретно посочени основания и доводи, които да ги подкрепят. Докато въззивният съд поначало е законово задължен по силата на чл. 314 НПК да провери първоинстанционната присъда независимо от основанията, посочени от страните, осъществявянето на касационната проверка по силата на закона е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал.1 НПК при упражняване правото им на жалба/протест, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. Поначало касационната проверка, извън заявените касационни основания в касационната жалба и/или протест, е допустима единствено при условията на чл. 347, ал.2 НПК или при установяване на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК или на нарушение на материалния закон, засегнало съществено правата и интересите на подсъдимия (Опр. № 228/2007г. на ВКС по н. д. № 363/2006 г., I н. о.). Следователно неизпълнението на задължението на съответния процесуален субект да посочи съответното касационно основание и да аргументира наличието му, както е в конкретния случай, обуславя и недопустимост на съответната касационна проверка. Представителят на обвинителната власт е пренебрегнал изискванията на процесуалния закон не само да заяви недоволството си от съдебния акт чрез посочване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, но и в съдържателно отношение да изтъкне конкретни фактически и юридически съображения в тяхна подкрепа.

Ето защо, настоящият състав намира, че подаденият протест е негоден да предизвика касационна проверка на оспорената въззивна присъда.

Поради изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 1, вр. чл. 348 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на прокурор при Варненска окръжна прокуратура срещу присъда № 65/16.11.2023г. на варненски окръжен съд, постановена по внохд № 1148/23г.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н. д. № 226/24г., по описа на ВКС на РБ, първо наказателно отделение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: