Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. и М. В. П., чрез адв. И. Р., срещу въззивно решение № 260070/29.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 426/2020 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 260042/06.07.2020 г. по гр. д. № 2381/2019 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение на основание чл. 439 ГПК е прието за установено, че Н. О. Р. не дължи на касаторите сумата от 31 000 евро, представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004 г., ведно със законната лихва от 13.01.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 420 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2006 г. по гр. д. № 242/2005 г. по описа на Окръжен съд – Варна и е образувано изпълнително дело № 20178950401482 по описа на ЧСИ Л. С..

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следния (уточнен от настоящия състав) въпрос: 1) кои действия извършени в хода на изпълнителното производство представляват предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по въпросите: 2) от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; дадените в т. 10 от същото разрешения намират ли приложение по отношение на последиците от давността по това принудително изпълнение и перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 3) тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, образувано преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът по жалбата – Н. О. Р., представляван от адв.И. Р., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.03.2006 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 242/2005 г. по описа на Окръжен съд – Варна, въз основа на решение № 150/10.02.2006 г., постановено по посоченото дело, влязло в сила на 06.03.2006 г., с което Н. О. Р. е осъден да заплати на Б. П. П. и М. В. П., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 31 000 евро, представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004 г., ведно със законната лихва от 13.01.2005 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2 420 лв. - разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20067150400003 по описа на ЧСИ М.П, рег. № 715, район на действие Окръжен съд – Варна. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателите са насочили принудителното изпълнение към недвижим имот на длъжника, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С разпореждане от 30.05.2006 г. е насрочен опис, извършен на 08.06.2006 г. С молба от 06.07.2006 г. е поискано насрочването на публична продан на същия. Такава е насрочена от ЧСИ за периода 17.07.2006 г. - 17.08.2006 г., обявена за нестанала с протокол от 18.08.2006 г. поради неявяване на купувачи. С молба от 21.08.2006 г. взискателите са поискали на основание чл. 382, ал. 1 ГПК отм. да бъдат обявени за купувачи, като е изготвено постановление за възлагане от 21.08.2006 г. С решение № 403/28.08.2006 г. по възз. гр. д. № 722/2006 г. по описа на Окръжен съд – Варна, действията на ЧСИ по извършване на опис и насрочване на публична продан са отменени.

На 13.10.2006 г. е връчена нова покана за доброволно изпълнение, като са изискани справки от различни служби по вписванията за извършвани вписвания по партидите на длъжника. На 09.05.2007 г. взискателите са поискали налагане на ограничителна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, което искане е уважено. С молба от 23.04.2008 г. взискателите са поискали извършването на опис и оценка на горепосочения имот. С разпореждане от 25.04.2008 г. ЧСИ е насрочил опис на имота за 21.05.2008 г. С решение № 1386/04.11.2009 г., постановено по възз. гр. д. № 2285/2009 г. на ОС - Варна, е отменено разпореждането на ЧСИ за насрочване на опис и оценка на имота.

След 23.04.2008 г., за период по-дълъг от две години, не е искано извършването на изпълнителни действия, като на 01.06.2011 г. е подадена молба за извършване на справки за имотно състояние и трудови договори на длъжника. На 01.04.2013 г. отново е подадена молба за идентични справки, които са извършени от ЧСИ.

На 31.05.2013 г. взискателите са поискали изпълнителното дело да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия на СИС при Районен съд – Варна, като на 06.06.2013 г. е образувано изпълнително дело № 311/2013 г. по описа на СИС при РС – Варна. На 20.02.2015 г. взискателите са поискали да се направи справка за трудовите договори и банковите сметки на длъжника и при наличие на средства да се наложи запор върху тях, а при липса на такива, да се направи справка за притежавано от длъжника недвижимо имущество, върху което да се наложи възбрана. На 14.04.2015 г. взискателите са уведомени, че не са установени трудови договори и банкови сметки на длъжника. На 21.01.2016 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение, върната в цялост със залепено уведомление.

На 10.04.2017 г. длъжникът е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело. С постановление от 18.04.2017 г. ДСИ, като е констатирал, че по изпълнителното дело не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, е прекратил същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Плението е влязло в сила на 25.08.2017 г.

На 30.08.2017 г. взискателите са поискали да им бъде върнат изпълнителния лист и въз основа на същия е образувано ново изпълнително дело № 20178950401482 по описа на ЧСИ Л. С. с район на действие Окръжен съд – Варна. С молбата за образуването е поискано извършването на изпълнителни действия. С молба от 19.03.2019 г. е поискано налагането на запор върху движими вещи на длъжника и е насрочен опис.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са настъпили в 2-годишния период след 23.04.2008 г., в който взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия и изпълнителното производство се е перемирало по право на 23.04.2010 г. Посочил е, че дори и да се приеме, че предвид развилото се съдебно производство по обжалване действията на ЧСИ, срокът е започнал да тече след приключването му (04.11.2009 г.), то той е изтекъл на 04.11.2011 г. С прекратяване на изпълнителното производство е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок за вземането. В 5-годишния период след преустановяване висящността на изпълнителното производство не са предприети действия по принудително изпълнение, с оглед на което погасителната давност е изтекла, съответно на 23.04.2015 г., или на 04.11.2016 г. Поради това, последващите изпълнителни действия, предприети по новообразуваното на 30.08.2017 г. изпълнително дело № 20178950401482 по описа на ЧСИ Л. С., не са могли да прекъснат давност, която към този момент е била изтекла. В заключение е направен извод за основателност на предявения иск за недължимост на сумата, поради изтекла погасителна давност.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото.

Вторият въпрос в изложението е обусловил правните изводи на въззивния, съд, а същевременно същият е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, настоящото производство следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 1436/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: