О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50257

гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1436 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. П. и М. В. П., чрез адв. И. Р., срещу въззивно решение № 260070/29.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 426/2020 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 260042/06.07.2020 г. по гр. д. № 2381/2019 г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 439 ГПК, че поради изтекла погасителна давност Н. О. Р. не дължи на касаторите сумата 31 000 евро, представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004 г., ведно със законната лихва от 13.01.2005 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 420 лв. разноски, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20178950401482 по описа на ЧСИ Л.С..

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.

В изложението си жалбоподателите сочат, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които уточнени от настоящия състав, са: 1) кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство, представляват предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД - сочи се практика на ВКС, на която според касаторите...