О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№168

София, 07.04.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2606/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. П., срещу решение № 118 от 09.05.2014 г. по в. т.д. № 113/2014 г. на Апелативен съд – В., с което след отмяна на решение № 1/02.01.2014 г. по т. д. № 62/2013 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, дружеството е осъдено да заплати на Ю. Т. Логинский и Л. В. Логинская, граждани на Руската Федерация, сумата 11 000 евро /с левова равностойност 21 514.13 лева/, представляваща общия размер на договорената между страните в чл. 7 от предварителен договор за покупко-продажба на вещно право и извършване на СМР от 23.01.2008 г. неустойка в размер на 10 % от платеното и подлежащо на връщане възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и 3 408.71 лв. – разноски по делото.

В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по въпрос, с който съдът не е бил сезиран. Твърди се, че се е дължало произнасяне по „деликтната отговорност в случай на разваляне на договора”, а не по договорната отговорност за забава, а от друга страна неправилно е определен и началния момент на неустойката. К. изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че съгласието на страните за забраните по чл. 15 ЗУЧК не...