Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

ЗК [фирма]

, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1887 от 16.10.2013 год., по в. т.д. № 1595/2013 год., изменено в частта за деловодните разноски с решение на същия съд № 152 от 21.01.2014 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на СГС № 8682/ 27.12.2012 год., по гр. д.№ 10583/2011 год., в неговата отхвърлителна част, е уважен предявения от Роза М. М. срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 70 000 лв. до 110 000 лв. и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в останалата му част, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 09.05.2010 год., до окончателното и изплащане и деловодни разноски от 11 927.69 лв..

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определени за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на процесуалното и материалното право

: 1

.” Може ли с формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция да се тълкува разширително правна норма, като се въвеждат задължения към правни субекти, каквито законодателят не е предвидил?”

;

.

“ Какъв е смисълът на чл. 48 КЗ, предвид легалната дефиниция на израза “установяване и свобода на предоставяне на услуги? ”;

3.”

Как трябва да се определи справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди

,

критерии ли е за определяне на същото “икономическата конюнктура в страната”, въведен с практиката на ВКС и как следва да се прилага същия в условията на икономическа криза

?,

Има ли значение, вкл. като ориентир за размера на обезщетенията за неимуществени вреди лимитът на отговорност на застрахователя

”

4.

“

Може ли без да са спазени изискванията на ТР № 7/78 год. на ВС съдът да приеме валидно застрахователно правоотношение, без изрично да са изследвани посочените в т. 3 и т. 4 въпроси и неправилно ли решението на съда, когато не е съобразено с цитираното тълкувателно решение? ”

и

5.

“

Налице ли е съпричиняване на вредата, от страна на пострадалия, ако не е знаел, че с действията си се поставя в повишен риск? Знанието като възможност за правилно възприятие на обективната действителност, засяга ли вината и в този см. съпричиняваното деяние, трябва ли да е виновно?”.

По отношение на първия и втория от поставените правни въпроси се поддържа селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид формираната по реда на чл. 290 и сл.ГПК неправилна и противоречива съдебна практика, свързана с приложението на чл. 260, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 202, ал. 2 КЗ и за правомощията на ГФ по удостоверяване съществуването на застрахователно правоотношение.

Като израз на селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, въведено по отношение на останалите правни въпроси са цитирани ППВС № 4/68 год., ППВС № 7/ 78 год. и ППВС № 17/63 год., както и постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 532/24.06.2010 год., по гр. д.№ 1650/90 год. на ІІІг. о.,№ 377/22.06.2010 год., по гр. д.№ 1381/2009 на ІV г. о., № 832/10.12.2010год., по гр. д.№ 593/10год. на ІІІ г. о., № 302/ 04.10.2011 год., по гр. д.№ 78/2011 год. на ІІІ г. о. и № 179 от 08.09.2010 год.,п о гр. д.№ 656/2008 год. на ІІ т. о..

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на точно и ясно формулирани правни въпрос и алтернативно - по основателността на въведените касационни основания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Обстоятелството, че предмет на същата е материалноправен въпрос, свързан с валидността на застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на неплатени от застрахования разсрочени вноски от застрахователната премия, при фингирано връчване на предупреждение за прекратяване на застрахователния договор, чрез инкорпорирането му в текста на застрахователната полица и неизпълнено от застрахователя задължение по чл. 294, ал. 1 КЗ, поставен под т. 2 с разпореждане на Председателя на ВКС от 03.11.2014 год. за разрешаване от ОСТК на ВКС, поради съществуващо по същия противоречие в практиката на ВКС, въз основа на което е образувано и тълкувателно дело № 1/2014 год., налага правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото.

Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА

,

на осн. чл. 292 ГПК,

производството по т. д.№ 1354/2014 год. на второ търговско отделение на ВКС до окончателното приключване със съдебен акт на тълкувателно дело № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.