Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на

„Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ”А.

,

гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2234 от 29.11.203 год., по в. т.д.№ 2987/2013 год., в частта, с която е потвърдено решение № 859 от 10.05.2013 год., по т. д.№ 1383/2011 год. на СГС за уважаване на предявения от

[фирма],

[населено място], срещу касатора, като ответник, иск по чл. 51 ЗЗД за сумата 100 993.04 лв. - възнаграждение по договор за посредничество от 02.01.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 14.04.2011 год. до окончателното и изплащане, като в тежест на последния е поставена и отговорността за деловодните разноски, възлизащи общо на 4 699.15 лв. за двете инстанции.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Приложното поле на касационното обжалване касаторът е обосновал с предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право:

1.”

Следва ли ищецът да установи чрез способа на пълно и главно доказване, всички свои твърдения, които обуславят спорното право?”

;

2.

”Разполага ли съдът с възможността да се произнесе по правни и фактически основания, които не са наведени от ищеца в исковата молба и съставлява ли процесуално нарушение превратното обсъждане от съда на доводите на ищеца, изложени в исковата молба с цел да обоснове определен фактически, или правен извод на съда?”

;

3.

„

Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за твърденията на насрещната страна, както и дали е необходимо тази страна да провежда допълнително доказване на тяхната редовност, при положение, че страната, която ги е съставила не оспорва това обстоятелство

?”,

4.

„

Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички искания, възражения и доводи на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и без да извърши преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК?”.

Като израз на въведеното противоречие по отношение на първия от поставените правни въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: № 169 от 31.01.2013 год., по т. д.№ 664/2011 год.; № 467/07.07.2010 год., по гр. д.№ 231/2009 год. на ІV г. о. ; № 25/27.01.2012 год., по гр. д.№ 1832/ 2010 год. на ІV г. о. и № 183/23.07.2012 год., по гр. д.№ 1387/2011 год. по ІІІ г. о., а по отношение на втория - решение № 249, по гр. д.№ 92/ 2009 год. на ІV г. о. и решение № 77 от 08.03.3011 год., по гр. д.№ 127/ 2010 год. на ІV г. о.. Наличието на поддържаното основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на третия правен въпрос е обосновано с различно възприетото от въззивния съд негово разрешение спрямо решенията на ВКС, имащи задължителен за съдилищата в страната характер: № 218 от 05.07.2011 год., по гр. д.№ 775/2010 год. на ІІІ г. о.; № 187 от 24.01.2013 год., по т. д.№ 436/2012 год. на ІІ т. о. и № 169 от 31.01.2013 год., по т. д.№ 664/2011 год. на ІІ т. о.; № 95 от 16. 03. 2010 год. на ІV г. о., а по въпрос № 4 - с решения на ВКС: № 802 от 23. 02.2011 год., по гр. д.№ 1783/2009 год. на ІV г. о.; № 546 от 01.12.2010 год., по гр. д.№ 966/2009 год. на ІІІ г. о. и № 670 от 15.11.2010 год., по гр. д.№ 695/2009 год. на ІV г. о..

Ответникът по касационната жалба

[фирма]

в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на допълнителната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:

За да потвърди първоинстанционното решение на СГС по предявения иск с правно основание чл. 51 ТЗ, въззивният съд е приел за доказано договорното неизпълнение на задължението на ответника

„Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ” А.

,

гр.София за заплащане на възнаграждение по договор за търговско посредничество от 02.01.2006 год., сключен с

[фирма],

като търговски посредник, за осъществени с опосреденото му участие конкретизирани в исковата молба покупко - продажби на земеделска земя.

Позовавайки се на директното проявление на правните последици от дейността на търговския посредник в правната сфера на ответника, като купувач, въззивният съд е споделил за основан на закона извода на СГС, че липсата на съставени от

[фирма]

отчети за осъщественото посредничество в предвидената в процесния договор форма не изключва престиране на уговореното възнаграждение, щом във всяка от конкретно изброените прехвърлителни сделки, като представител на дружеството - възложител е участвал персонално определен от посредника пълномощник. Допълнително в тази вр. са изложени и съображения, че доколкото според договорните клаузи дължимото от възложителя възнаграждение е крупна сума и представлява елемент от механизма за определяне съдържанието на вземането за възнаграждение по всяка отделна сделка, сключена с посредничество на ищеца, то отсъствието на конкретните разходи, посочени от последния е ирелевантно и само по себе си не може да освободи възложителя от уговорената между съконтрахентите престация. Позовавйки се на процесуалното правило на чл. 182 ГПК, съгласно което вписванията в счетоводните книги, според своята редовност могат да служат като доказателство в полза на лицето, което ги е водило, но не и в негова вреда, решаващият състав на Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно и въведеното от ответника възражение, че задължението му към ищеца може да е само до размера на осчетоводените от същия парични суми, независимо от действителния му размер, установен в хода на делото въз основа на останалите доказателства.

Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт налагат да се приеме, че само третият от поставените от жалбоподателя правни въпроси, като значим за поставения краен правен резултат попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК и обосновава наличие на общата главна предпоставка за достъп до касация.

Неоснователно по отношение на същия е поддържаното селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Цитираната в тази вр. практика на касационната инстанция формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК не сочи на визираното противоречие. Същата е в смисъл, че вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на страната, която ги е водила, според тяхната редовност, която не се презюмира, а трябва да бъде установена и с оглед на останалите доказателства. Поради това макар и редовно водените счетоводни книги да могат да служат като доказателство в полза на търговеца, те не се ползват със задължителна за съда доказателствена сила, а подлежат на преценка с оглед на всички събрани по делото доказателства. Следователно, като въобще е отрекъл водените от търговеца счетоводни книги да служат като доказателство в негова полза, вкл. поради неустановена в хода на процеса, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, редовност на осъществените в тях счетоводни вписвания, а е преценил основателността на претендираното от същия вземане за възнаграждение въз основа на останалите ангажирани гласни и писмени доказателства, които подробно е обсъдили, Софийски апелативен съд не се е отклонил от посочената от жалбоподателя задължителна за съдилищата, в страната, практика на ВКС.

Останалите правни въпроси, ирелевантни за изхода на конкретния правен спор, всъщност отразяват оплакванията на касатора за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, които дори и да са евентуално основателни не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е анализът на който е подложен обжалвания съдебен акт в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК и то без конкретизиране на съответното доказателство, или възражение на страната, което да е останало необсъдено от въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват в размер на сумата 2000 лв., заплатено в брой по приложен договор за правна защита и съдействие/ без №/ с адв. Н. С. Ц. –САК и неоспорено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2234 от 29.11.203 год., по в. т.д.№ 2987/ 2013 год., по описа на с. с..

ОСЪЖДА „

Е. Ф. ЗА З. ЗЕМЯ”А.

,

гр.София да заплати на

[фирма],

[населено място] сумата 2000 лв./ две хиляди лева/ деловодни разноски за настоящето производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: