ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№763

Гр. София, 27.03.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. ч. т.д. № 1126 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Лакта агро“ ЕООД срещу определение № 59 от 20.03.2023г. по т. д. № 209/2022г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което по молба на „Асбо – Агро“ ООД е изменено решение № 17 от 21.02.2023г. по в. т.д. 209/2022г. по описа на Апелативен съд – В. Т. в частта за разноските, като „Лакта агро“ ЕООД е осъден да заплати на „Асбо – Агро“ ООД разноски, направени пред въззивния съд, в размер на сумата 5 283,91 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че процесуалните действия, за които е договорен присъденият с определението адвокатски хонорар, са извършени на 27.06.2022г. с подаване на въззивната жалба, и е очевидно, че договорът за правна защита и съдействие е антидатиран с цел позоваване на приетите впоследствие изменения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези доводи моли адвокатският хонорар да бъде намален до минималните размери по Наредбата, съобразно редакцията й преди 04.11.2022г.

Ответникът по жалбата, „Асбо - Агро“ ООД, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че представляващият дружеството адвокат е упълномощен с писмено пълномощно за всички инстанции и е подал въззивната жалба, позовавайки се на последното, с цел спазване на установения в закона преклузивен срок, а договорът за дължимото му се възнаграждение е подписан по-късно. Излага, че процесуалното представителство пред въззивния съд не се е изчерпало само с подаването на въззивна жалба, както и че предвид предмета на делото и множеството събрани и обсъждани с жалбата доказателства, не е налице хипотеза на прекомерен адвокатски хонорар. Изтъква, че са обосновани изводите на въззивния съд, че хонорарът е определен съобразно установените в Наредбата минимуми по двата иска. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е изменил решението в частта за разноските по депозирана в срок молба по чл. 248 ГПК от ищеца с мотиви, че неправилно с решението е намалил договореният от тази страна адвокатски хонорар от сумата 8970 лв. на сумата 3 686,09 лв., като е изтъкнал, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно, а е под минимума по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и след измененията от 04.11.2022г.

Определението е правилно.

Предвид нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно на уважената част на иска.

Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

Последната законова хипотеза не е налице според настоящия състав на съда, като съдът съобразява предмета на делото – обективно съединени искове, фактическата му сложност – спорност на всички релевантни факти по делото, и събраните множество писмени доказателства, заключения по три основни и една допълнителна съдебни експертизи, гласни доказателства от разпита на петима свидетели, и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, включително подаване на подробна въззивна жалба и защита на страната с явяване в съдебно заседание.

Като изключение от общото правило нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което правилно с обжалваното определение въззивният съд е присъдил пълния размер на доказания разход за представляване на ищеца от адвокат пред въззивната инстанция.

Само за пълнота следва да бъде добавено, че единственият поддържан с частната жалба довод за антидатиране на представения договор за правна защита и съдействие е недоказан, а установените в Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимуми не са относими към горните решаващи мотиви на настоящия състав на съда.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 59 от 20.03.2023г. по т. д. № 209/2022г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.