№ 125

гр. София, 18 май 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, Второ наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети март

през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ю. К

2. Ж. Н

при секретаря … Кр. Павлова …………………………………. в присъствието на прокурора

Гебрев ………………………………………........ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева

…………………………………….... наказателно дело № 92 по описа за 2009 г. и за да се

произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители - В. М. и М. М., чрез повереника (адв.. В), против присъда от 13.11.2008 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2915/08 г.

В жалбата се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон. В допълнителните съображения се поддържа, че присъдата е необоснована с аргументи за неправилна оценка на свидетелските показания. Жалбоподателите считат, че въззивният съд незаконосъобразно е оправдал подсъдимия, като е приел, че не е налице влизане в чуждо жилище чрез използване на хитрост. Поради това искат присъдата да бъде отменена.

В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата, а защитникът на подсъдимия моли присъдата да бъде оставена в сила.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е основателна, защото материалният закон не е приложен правилно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда от 13.11.2008 г....