О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302

София, 19.05.2009 година

Върховният касационен съд на Р. Б,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Б

ЧЛЕНОВЕ:С. К

З. П

при секретар Т. И

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело № 363 от 2008 година, образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

С определение №45, постановено на 22.11.2007г. по гр. д. №152/2007г. на Софийския апелативен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. С. Ц. срещу въззивно решение на Видинския окръжен съд, постановено на 11.04.2005г. по гр. д. №111/2005г. Прието е, че жалбата е недопустима, тъй като предмет на разглеждане е иск за обявяване недействителността на допълнително споразумение към трудов договор, както и претенция за заплащане на обезщетение по чл. 213, ал. 1 КТ за сумата 1516.04лв. и по 650лв. месечно от 09.06.2004г. до окончателното допускане до работа.

Определението е обжалвано от Г. С. Ц. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на Софийския апелативен съд за разглеждане по същество на подадената от него касационна жалба. Поддържа, че неправилно е прието, че решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване, след като исковете по чл. 74, ал. 3 КТ подлежат на триинстанционно разглеждане.

Частната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Не всички решения на въззивния съд подлежат на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 2 ГПК отм. решенията на възизвните съдилища по трудови спорове не подлежат на касационно обжалване с изключение на решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344,...