№ 472

[населено място], 17.02.2026г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Росица Божилова Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т. д. № 2279 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 940 от 03.07.2025г. по в. гр. д. № 874/2025г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 6149 от 11.11.2024г. по гр. д. № 288/2023г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Т. А. Д. сумата от 32 760 лева, представляваща обезщетение за трайно намалена работоспособност след трудова злополука от 06.06.2021г., дължимо по задължителна застраховка срещу трудова злополука (полица № 0111210855000937 от 19.03.2021г.), със законната лихва за забава от 13.09.2023г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 5 130. 49 лева, изтекла лихва за времето от 17.04.2022г. до 12.09.2023г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен и в противоречие с фактите и доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че застрахователят не е доказал при условия на пълно и главно доказване наличието на изключен риск по т. 9.16 и т. 9.17 от Общите условия. Всички факти - извършване на работа, за която няма възлагане, в почивен за фирмата ден, при липса на квалификация за тази дейност, която се осъществява от трето лице по външен договор (съгласно декларацията за трудова злополука и показанията на И. Г. Д.), установяват поведение (проява на непредпазливост), което е в противоположност...